- Мисля, че е точно така. Спомних си, че в деня на нападението в „Саут Коув Ин“ имаше и друго убийство в Насау. Адвокат. Връзката ми в бахамската полиция ми даде списък с клиентите му.
- Телохранителят е бил един от клиентите на адвоката, разбира се. Той, Флорес, е оставил уличаващата информация при адвоката на съхранение. Но изнудваният човек се уморил да плаща или са му свършили парите и се обадил на наемен убиец - въпросния специалист - да убие телохранителя и адвоката, да открадне информацията и да я унищожи - каза Мецгър.
- Точно така. Кабинетът на адвоката бил претърсен след смъртта му.
Селито хвърли кисел поглед към Мецгър.
- Добър е, Линк. Сигурно е шпионин.
Ръководителят изгледа хладно детектива и продължи:
- Имате ли представа как да разберем кой е бил изнудван?
- Кой ви изпрати фалшивото разследване на Морено, че той планира да нападне „Американ Петролиум“? - попита Сакс.
Мецгър се облегна, а очите му зашариха по тавана.
- Не мога да отговоря. Поверително е. Мога да ви кажа само, че беше информация от разузнаването в Латинска Америка - наша и на друга американска организация по сигурността. Сигурна информация.
- Може ли някой да е пуснал фалшива информация на тях, а те - на вас? - попита Райм.
Съмнението в погледа изчезна.
- Да, някой, който знае как работи разузнаването, някой с връзки. - Челюстта на Мецгър отново затрепери тревожно. Колко бързо от спокоен стана разярен. Беше обезпокоително. - Но как да го открием?
- Мислих по въпроса - започна Райм - и ми се струва, че ключът е информаторът, човекът, който пусна ЗСЗ.
- Предателят - отбеляза с гримаса другият.
- Какво сте предприели, за да го откриете?
- Търся го денонощно - каза мъжът печално, - но безуспешно. Проверихме всички тук с достъп до ЗСЗ. Асистентката ми беше на последния разпит с детектор на лъжата. Тя има... - той се поколеба - причина да не е доволна от правителството. Все още има няколко човека във Вашингтон, които трябва да проверим. Смятаме, че трябва да е изтекло от там. Може би от военната база.
- От столицата?
Последва пауза.
- Не мога да кажа.
- Кой отговаряше за вътрешното разследване? - попита Линкълн.
- Административният директор Спенсър Бостън. - Последва нова пауза, когато той срещна пронизващия поглед на Райм, после за миг сведе очи. - Той не е сред заподозрените. Как иначе? Какво ще спечели от това? А и издържа теста.
- Кой е той? Какво е миналото му? - попита Сакс.
- Спенсър е бивш военен, с много награди, бивш служител на ЦРУ, действал предимно в Централна Америка. Наричаха го „експерт по смяна на режими“.
Селито погледна към Райм.
- Спомняш ли си защо Роберто Морено се обръща срещу Америка? Нападението на САЩ над Панама. Най-добрият му приятел е убит.
Той не отговори, но обмисляше доказателствата, когато попита ръководителя на НРОС:
- Значи този Бостън е трениран да мами детектори на лъжата.
- Предполагам на практика, да. Но...
- Пие ли чай? Използва ли подсладител? Има ли евтин син костюм, който е един нюанс по-светъл от изисканото?
Мецгър се замисли. След малко каза:
- Пие билков чай заради язвата...
- А, стомашни проблеми. - Райм погледна Сакс. Тя кимна в отговор. - С някакъв подсладител, никога със захар?
- А костюмите му?
- Пазарува в „Сиърс“ - въздъхна Мецгър. - И да, по някаква причина обича този странен нюанс на синьото. Така и не го проумях.
86.
- Хубава къща - каза Рон Пуласки.
- Така е. - Сакс оглеждаше леко разсеяна. - Какво е това? Глен Коув?
- Или Ойстър Бей. Те са един вид заедно.
Северното крайбрежие на Лонг Айланд беше смесица от малки общности, по-хълмисто и гористо от южното. Тя не познаваше добре района. Беше идвала тук преди няколко години заради един случай с китайска групировка, която се занимава с трафик на хора. А преди това си спомняше полицейско преследване по криволичещите пътища. Не беше продължило дълго; шестнайсетгодишната Амелия лесно избяга от окръжната полиция на Насау, след като те бяха прекратили нелегално състезание с коли близо до Гардън Сити (беше спечелила, след като беше победила един додж).
- Притесняваш ли се? - попита Пуласки.
- Да. Винаги е така преди залавяне. Винаги.
Амелия Сакс вярваше, че ако не се чувстваш на ръба в момент като този, нещо не е наред.
От друга страна, откакто арестът беше одобрен от Лон Селито и този над него, капитан Майърс, тя нито веднъж не се притесни за себе си, не загриза някой нокът и не усети туптене в бедрото или коляното.