- Значи, когато разбрахте, че Шрив е допуснал грешка с Морено, решихте да използвате това, за да го съсипете. Пуснахте заповедта за убийство и разследването. Очаквахте, че ще заемете мястото му.
- Можех да ръководя тази служба сто пъти по-добре от него - измърмори ядосано той.
- Как излъгахте детектора на лъжата? - попита Пуласки.
- О, това са основите на занаята. Вижте! Това имам предвид. В този бизнес не става дума единствено за натискане на копчета и играене на компютърни игри. - Той седна. - О, по дяволите, просто ме арестувайте и да се приключва!
87.
- Сканирам - изсъска гласът в слушалката. - Няма предаване, нито сигнал.
Вероятно не беше необходимо да шепнат. Мъжете се намираха в горист район и никой в къщата на Спенсър Бостън нямаше как да ги чуе.
- Разбрано - потвърди Джейкьб Суон и си помисли, че думата звучи някак нелепо.
Няма предаване, нито сигнали. Новините бяха добри. Ако наоколо имаше други полицаи като подкрепление за ареста на Бостън, на скенера на Бартлет щеше да се появи говор.
Барлет беше наемник и беше тъп като плужек, но познаваше оборудването си и можеше да прихване микровълни или радиопредаване в оловна кутия.
- Вижда ли се някой друг?
- Не, дойдоха сами. Детектив Сакс и униформеният с нея.
„Има логика - отбеляза Суон - да са само двамата без подкрепление.“ Бостън беше информатор и вероятно предател, но не беше опасен, не би се съпротивлявал при арест. Можеше да те убие с „Хелфайър“ в Йемен или да унищожи политическата ти кариера, като пусне слух, че си гей, в католическа южноамериканска страна, но вероятно дори нямаше пистолет - двама полицаи от Нюйоркското полицейско управление щяха да са достатъчни, за да го заловят.
Той се приближи през гората до едната страна на къщата на Бостън, като стоеше далеч от прозорците.
Провери пистолета си, снабден със заглушител, и допълнителните оръжия в левия джоб на панталона си. На колана му, разбира се, висеше ножът „Кай Шун“. Той дръпна черния си противогаз.
Наблизо лесничеите режеха дърво, което току-що бяха отсекли. Звукът от бученето и рязането беше много силен. Джейкъб Суон беше благодарен за този шум. Щеше да прикрие нападението. Той и екипът му имаха заглушители, но не беше изключено някой от полицаите вътре да произведе изстрел, преди да умре.
- Докладвай - каза той.
- На позиция - отговори Барлет и същото послание беше предадено миг по-късно на другите членове от екипа: широкоплещест азиатец на име Шу, чийто единствен независим коментар, откакто се бяха запознали, беше да поправи Джейкъб Суон в произношението на името си.
Не Шо, а Шу.
„Ще го запомня“ - помисли си Суон.
- Сканирай вътрешността - каза Суон на Барлет.
- Има трима души на долния етаж. Отдясно на входната врата, между метър и осемдесет и два и петдесет, седнал. Отдясно на входната врата между метър и двайсет и метър и петдесет, седнал. Отляво на входната врата, между метър и двайсет и метър и петдесет, прав. - Експертът по електрониката сканираше къщата с инфрачервен сензор и радар.
- Вижда ли се някой в другите помещения? - попита Суон.
- Не - предаде азиатецът. Къщите и от двете страни на тази на Бостън бяха извън обсега на инфрачервения сензор, но бяха тъмни и вратите на гаражите бяха затворени. Беше следобед в предградията. Децата бяха на училище, родителите - на работа или на пазар.
Резачката отново ревна удобно.
- Влизаме - изкомандва Суон.
Другите се подчиниха.
Барлет и Суон щяха да нахлуят през входната врата, Шу - през страничната.