Щяха да влязат бързо и веднага да стрелят. Този път Амелия Сакс трябваше да умре или поне да се присъедини към Райм в света на парализираните. Ако беше сътрудничила по-рано, поне щеше да оцелее.
Джейкъб Суон остави раницата си в храстите и запълзя по моравата. Барлет беше на шест метра от него, по-близо до къщата. Беше без маска. Кимна.
Бяха на петнайсет метра от къщата, после на дванайсет.
Огледаха прозорците. Екипът за нападение се намираше отстрани и не можеше да бъде видян от мястото, където Барлет го беше уверил, че стоят и седят обитателите.
Девет метра.
Оглеждаха моравата, къщите.
Нямаше никого.
Много добре.
Седем метра и половина.
Той щеше...
И тогава ураганът ги помете.
Огромен прилив на зашеметяващ въздух се блъсна в него.
Какво, какво, какво?
Хеликоптерът на Нюйоркското полицейско управление долетя светкавично, спусна се и закръжи над предния двор.
Суон и Бартлет замръзнаха, докато пъргавият хеликоптер се завъртя напречно и двама полицай от спешните служби насочиха автомати срещу мъжете.
Трионът! По дяволите! Полицията го беше поръчала, за да прикрие бученето на хеликоптера. Дявол да го вземе!
Беше нагласено. През цялото време са знаели, че идват.
88.
- Хвърлете оръжията! Легнете на земята или ще стреляме.
Гласът идваше от говорител в хеликоптера или може би от някъде на земята. Трудно беше да се каже.
Беше силен. Решителен. Командирът беше сериозен.
Суон забеляза, че Барлет веднага се подчини и захвърли оръжието си, вдигна ръце и направо падна на земята. Джейкъб погледна зад него и забеляза, че прозорецът на втория етаж в къщата зад тази на Бостън е отворен и един снайперист се цели в задния двор. Трябваше да предпази Шу.
- Изправи се! Хвърли оръжието и легни на земята! Веднага! - чу се гласът отгоре.
Спор.
Суон погледна към къщата.
Той хвърли оръжието си на земята и легна по корем, вдишвайки острата миризма на тревата. Тя му напомни за „Шартрьоз“, острия ликьор, който използваше за един от малкото си десерти - праскови в желе „Шартрьоз“, част от десетото и последно ястие в първокласното меню на „Титаник“. Докато хеликоптерът се снишаваше, Суон стисна устройството, което държеше в ръка. Натисна лявото бутонче веднъж, а след това задържа дясното в продължение на три секунди. Затвори очи.
Експлозивите в раницата се взривиха по-мощно, отколкото беше очаквал. Взривът трябваше да е само за разсейване - в случаи като този да отвлече вниманието на противника, да го накара да се обърне за миг. Но този заряд, точно в края на гората, избухна в огромно огнено кълбо и изхвърли хеликоптера на около половин метър встрани. Не беше повреден и пилотът веднага пое контрола, но се беше разклатил достатъчно, та въоръжените да изпуснат мишените си.
След миг Джейкъб Суон вече беше на крака, куцаше покрай проснатия на земята Барлет и се целеше в къщата с димна граната в ръка. Хвърли я през предния прозорец, счупен от бомбата в раницата, и мина през рамката след нея.
* * *
Вътре Суон се блъсна в масичката за кафе, разпиля купи със сладки, статуетки, снимки в рамки и се търкулна на пода.
Експлозията беше изненадала Бостън, Сакс и другия полицай и когато димната граната влетя в стаята, те се бяха втурнали да търсят прикритие, очевидно в очакване на още един взрив, а не на мъгла.
Заложници. Само за това успя да се сети Суон, за да си спечели малко време и да се измъкне е преговори. Бостън, който кашляше силно, го забеляза пръв. Мъжът апатично посегна към нападателя, но Джейкъб Суон го удари в изнеженото му гърло и той се сгъна на две.
- Амелия! - чу се глас някъде от другата страна на бълващата дим граната. Беше на младия полицай. - Къде е той?
Суон видя детектива да кашля и да се оглежда наоколо с пистолет в ръка. Спусна се към нея - нямаше време да извади пистолета си. Спомни си, че тя куцаше и от време на време потрепваше от болка, спомни си и за здравословните ѝ проблеми, за които беше дочул да се споменава, когато хакна телефона ѝ. Сега забеляза, че се е смръщила от болка, докато се опитва да се изправи и да се прицели в него. Закъснението беше достатъчно, за да може той да скочи напред и да я нападне, преди тя да е стреляла.
- Амелия! - чу се гласът още веднъж.
Докато се бореха ожесточено - беше по-силна, отколкото изглеждаше, - тя извика:
- Млъквай, Рон! Не казвай нищо повече!
Тя го защитаваше. Когато Джейкъб Суон се добереше до оръжието ѝ, щеше да стреля по посока на виковете.
След като стовари удар върху ухото му с изненадваща и болезнена сила, тя изплю остатъка от дима и се метна върху него. Суон я удари отстрани и се опита да я стисне за гърлото, но тя отблъсна ръката му и го удари още веднъж по главата.