И тогава тя допусна грешка.
Сакс отстъпи малко назад, обърна ножа и хвана острието му. Отдръпна се и се приготви да го хвърли.
- Пусни ножа! - извика тя, като кашляше неистово и бършеше сълзите си с другата ръка. - Лягай на пода!
Суон внимателно я наблюдаваше през дима, гледаше съсредоточено оръжието. Да хвърляш ножове е много трудно, а за да го направиш както трябва, се изисква добра видимост, правилно балансирано оръжие и стотици часове упражнения. Дори да улучиш мишената точно, това обикновено води само до нищожни наранявания. Въпреки всичко, което показваха по филмите, Джейкъб Суон се съмняваше някой да е умирал при удар с хвърлен нож. Убийството с нож е възможно само когато засегнеш важен кръвоносен съд и смъртта отнема време.
- Веднага! - извика тя. - На земята!
И все пак летящият нож можеше да го разсее, а някой късметлийски удар можеше да предизвика силна болка и дори да му извади окото. И така, докато тя се нагласява, за да прецени правилното разстояние, Джейкъб Суон продължи да се движи и да се навежда, за да се превърне в малка, неуловима мишена.
- Няма да повтарям. - Последва пауза. Очите ѝ не потрепваха. Сакс хвърли джобното ножче.
Той стисна очи и залегна.
Ножът попадна далеч от целта. Уцели шкаф с порцеланови съдове на половин метър от Суон и разби на парчета малкото стъкло. Една от чиниите вътре падна и се счупи. Той веднага се върна на позиция, но - отново грешка - тя не продължи.
Суон връхлетя и се вгледа в лицето ѝ, докато Сакс стоеше леко приведена напред с ръце отстрани, дишаше тежко и кашляше.
Сега беше негова. Щеше да вземе пистолета и да избяга някак е преговори. Разбира се, можеше да използват хеликоптера, за да се измъкнат.
- Добре, ето какво ще направиш...
Той усети дулото на пистолет, притиснато към слепоочието му. Погледна настрани.
Младият полицай, очевидно Рон, се беше върнал. Не, не... Суон осъзна. Той изобщо не беше излизал. Движел се е из дима и внимателно е търсил оръжието.
Тя изобщо не беше планирала да го намушка с джобното ножче. Просто е печелила време и е говорила, за да насочи полицая през дима. Не е искала Рон да излезе. Думите ѝ по-рано означаваха точно обратното и той я беше разбрал съвсем правилно.
- А сега - нареди младият мъж злокобно - пусни оръжието.
Суон знаеше, че е готов да изпрати куршум в главата му.
Потърси място, където ножът му нямаше да се нащърби или надраска. Хвърли го внимателно на канапето.
Сакс тръгна напред, все още тръпнеща от болка, и го взе. Забеляза качеството на острието му. Младият полицай сложи белезници на Суон, а тя тръгна напред, сграбчи маската на Суон и силно я издърпа.
89.
Оборудваният за инвалиди бус мина покри паркираните коли на специалните служби и спря до тротоара близо до къщата на Спенсър Бостън. Преди това Линкьлн Райм се намираше на няколко пресечки от тук. Имайки предвид невъзможността си да държи оръжие, която беше установил на Бахамите, той реши, че е по-добре да остане далеч от потенциално полесражение.
Том, разбира се, щеше да настоява на същото.
Старият закрилник.
След няколко минути той излезе от буса и стигна с новата си инвалидна количка, която доста харесваше, до Амелия Сакс.
Райм я огледа внимателно. Забеляза, че изпитва болка, макар да се опитваше да го прикрие. Безпокойството ѝ беше очевидно за него.
- Къде е Рон?
- Оглежда обстановката в къщата.
Райм направи гримаса, докато разглеждаше тлеещите дървета, чемширите и пушека, който се надигаше от скъпата къща.
- Не очаквах диверсия, Сакс. Съжалявам.
Беше бесен на себе си, че не го беше предвидил. Трябваше да се сети, че НИ 516 ще опита нещо подобно.
- И все пак измисли добър план, Райм - каза Сакс.
- Е, постигнахме желания резултат - призна той скромно.
Криминалистът не беше подозирал Спенсър Бостън в нещо повече от издаването на Заповедта за специална задача. Вярно, както беше отбелязала Сакс, Бостън и Морено имаха връзка с Панама. Но дори Бостън да беше участвал в нападението, тогава Морено е бил момче. Нямаше как да се познават. Не, Панама беше просто съвпадение.
Райм беше решил, че административният директор на Мецгър би бил идеална примамка, защото който и да стоеше зад заговора, шефът на неизвестния субект би искал да убие и информатора.
Това беше задачата, кояго беше възложил на Шрив Мецгър. Откакто беше разбрал за разследването миналия уикенд, Мецгър се беше свързал с всички взели участие в програма за ЗСЗ с безпилотни самолети и им беше казал да унищожават доказателства. Тези кодирани текстове, имейли и телефонни разговори бяха изпратени до хора в НРОС, както и до частни предприемачи, военни и висши служители от Вашингтон. Ето как шефът на НИ 516 знаеше толкова много за случая. Мецгър беше предоставял на всички информация от истинското разследване за това какво се случва - толкова много искаше програмата за ЗСЗ да продължи да работи. Организаторът от своя страна беше информирал подробно неизвестния субект.