Суон едва погледна превързаната си ръка и не каза нищо. Прокурорката продължи:
- Заедно със сътрудници в Насау сте подготвили убийството на капитан Райм и други, които са работили с него там... А после и това - кимна тя към обезобразения крайградски пейзаж, който наподобяваше военна зона.
Дълбочината на тази информация, представена толкова безчувствено от Нанс Лоръл, трябваше да изненада Суон, но той се поколеба само за миг и после заговори с равен тон:
- Първо, що се отнася до този инцидент... - Посочи къщата на Бостън. - И що се отнася до оръжията, всички ние имаме разрешително за притежание на федерално огнестрелно оръжие клас три и за носенето му в границите на Ню Йорк. Работата ми в „Уокър Дифенс“ ме обвързва с националната сигурност. Дойдохме тук, защото ни беше съобщено, че Спенсър Бостън е отговорен за опасно изтичане на информация в сферата на сигурността. С колегите ми щяхме да проверим и да обсъдим въпроса с него. А изведнъж ни заплашиха тактически войски. Те твърдяха, че са от Нюйоркското полицейско управление, но как да им вярвам? Никой не предложи да се легитимира.
Амелия Сакс наистина се разсмя при тези думи.
- И очаквате да ви повярвам? - попита Лоръл.
- О, важният въпрос, госпожо Лоръл, е ще повярват ли съдебните заседатели? Подозирам, че биха могли. Що се отнася до другите престъпления, които споменахте - всичко това са подозрения. Сигурен съм, че нямате нищо срещу мен.
Прокурорката погледна Райм, който се доближи с инвалидната си количка. Осъзна, че Суон напрегнато изучава безчувствените му крака и лявата му ръка. Беше наистина любопитен, но криминалистът нямаше ни най-малка представа какво си мислеше или каква беше целта на това изследване.
От своя страна той огледа заподозрения и както често правеше, се усмихна на нахалството на престъпниците.
- Нямате нищо! Нямате нищо! - замислено повтори Райм. - А може би имаме, Джейкъб. Не ме интересуват особено мотивите, но да си призная, имаме няколко добри. Убили сте Лидия Фостър - и сте искали да убиете шофьора на Морено, - защото сте смятали, че ще изникне въпросът защо Симон Флорес не е съпровождал Морено на това пътуване. А това щеше да ни накара да се зачудим защо той не е тук. Убили сте Анет Бодел, защото тя можеше да ви постави на мястото на действието на Бахамите, когато се е случила стрелбата.
Суон примигна, но бързо се съвзе и просто вирна любопитно глава. Райм не му обърна внимание и погледна небето:
- А сега още по-конкретно доказателство: имаме къс кестеняв косъм от мястото на убийството на Лидия Фостър. - Той погледна главата на Суон. - Можем да направим задължителен ДНК анализ и съм сигурен, че ще съвпадне. О, и все още проследяваме онова сребърно колие, което сте подарили на Анет Бодел - за да привлечете баракудите, които да скрият факта, че сте я измъчвали и убили. Сигурен съм, че някой ви е видял да го купувате.
При тези думи Суон зяпна. Езикът му докосна ъгълчето на устните.
- По дрехите на Едуардо де ла Руа открихме малко бахар и лютив сос. Смятах, че това са следи от закуската му на девети май. Но като знам влечението ви към кулинарното изкуство, се чудя дали не сте готвили в нощта, преди да го убиете? Може би сте приготвили вечеря за Анет. Ще бъде интересно да изследваме куфара и дрехите ви за някаква следа. А като говорим за храна, открихме следи на две места в Ню Йорк – комбинирахме ги и се натъкнахме на много интересно ястие, включващо артишок, сладник, хайвер и ванилия. Да не би наскоро да сте видели рецептата в „Ню Йорк Таймс“? Чувам, че „Пачуърк Гус“ е доста добър ресторант. Трябва да знаете, че имам експертен свидетел, който да даде показания за храната.
Райм знаеше, че Том би се зарадвал да бъде описан така. Суон беше замлъкнал напълно. Всъщност беше като вцепенен.
- Сега разследваме дали сте имали достъп до определен вид военно самоделно взривно устройство, използвано в „Джава Хът“. Там, както и в апартамента на Анет Бодел в Насау, е открит соленоводен пясък. Ще изследваме дрехите и обувките ви и ще разберем дали по тях случайно не е останало малко. Както и пералнята ви. Хм, имаме ли още нещо?