- Следата от масло от двутактов двигател - напомни Сакс.
- А, да, благодаря ти, Сакс. Оставили сте следа от масло от двутактов двигател на едно от местопрестъпленията и съм сигурен, че ще открием същото гориво в офиса ви в „Уокър Дифенс“ или в Базата на въздушните сили в Хоумстед, ако сте били там преди или след нападението на девети май. Между другото, специално ви благодаря за това; така разбрахме, че НРОС използва самолети без пилот, а не снайперисти от плът и кръв. Извини ме, безпилотни самолети. Отклонявам се. Да видим този ваш интересен нож... - Беше видял, че в плика с доказателства има японски готварски нож. - Свързваме го с раните по телата на Лидия Фостър, Де ла Руа, Флорес и адвоката на Бахамите, както и на шофьора на лимузината. Още ли искате? Добре. Разследваме кредитната ви карта, тегленията от банкомат и мобилния ви телефон. - Той си пое дъх. - Изпращаме призовка на техническата поддръжка на „Уокър Дифенс“, за да видим кого са разследвали и шпионирали. С това до голяма степен се изчерпва официалното ми изявление. Прокурор Лоръл?
Последва една от специфичните паузи, които Райм бе започнал да намира за доста очарователни. После тя продължи:
- Усещате ли накъде бием, Джейкъб? Трябва да свидетелствате срещу Хари Уокър. Ако не го направите, ще измислим нещо.
- Какво означава това „ще измислим нещо“? Колко години?
- Очевидно не мога да кажа със сигурност, но вероятно става въпрос за трийсет.
- Нямам голям избор, нали? - попита той и погледна хладнокръвно.
- Алтернативата е да не оспорвам екстрадицията ви на Бахамите. И да прекарате живота си в един от техните затвори - отвърна тя.
Това като че ли за кратко накара Суон да се сепне. И все пак не проговори.
В интерес на истината той не беше грижа на Райм. Но криминалистът почувства, че трябва да помогне.
- И кой знае, Джейкъб - каза развеселен, - може би заместник-прокурор Лоръл ще се опита да ви осигури работа в кухнята, където и да ви изпратят. - Сви рамене. - Просто споменавам.
- Ще направя каквото мога - кимна Лоръл.
Суон погледна към обвитите в дим останки от къщата на Спенсър Бостън. После се обърна.
- Кога искате да говорим?
В отговор Нанс бръкна в дамската си чанта и извади очукан диктофон.
91.
- Бизнесът не е това, което беше, бизнесът с оръжия, имам предвид - разказваше им Суон. - „Уокър Дифенс“ имаше проблеми, големи проблеми, тъй като войните преставаха.
- Вярно е. Когато бях там, много съоръжения във фабриките бяха затворени - каза Сакс на Райм.
- Точно така. Изгубихме шейсет процента от приходите и компанията беше на червено. Господин Уокър беше свикнал на хубав живот. Няколко от бившите му съпруги също. Както и настоящата му, която беше с трийсет години по-млада от него. Без добри доходи можеше и да не е много склонна да остане.
- Неговият астън мартин ли беше в сградата? - попита Сакс.
- Да. Един от неговите. Той има три.
- Много добре. Три.
- Имаше и още. Той вярваше, както и аз, че компанията върши добри дела, добри за страната. Стрелковата система за безпилотния самолет например. И това беше само едно от тях. Работата ни беше важна. Трябваше да поддържаме дейността на компанията. - Суон продължи: - От САЩ не пристигаха толкова поръчки, колкото преди, затова господин Уокър започна бизнес в други страни. Но там имаше голям излишък на оръжия. Не се търсеха много. Затова той създаде търсене.
- Като подкупи офицери и министри на отбраната от Латинска Америка, нали? — попита Нане Лоръл.
- Точно така. Както и в Африка, и на Балканите. Малко и в Близкия изток, но там трябва да се внимава. Не искаш да те хванат да продаваш оръжия на бунтовници, които убиват американски войници. Та така, Симон Флорес, телохранителят на Морено, беше в бразилската армия. Дейността на господин Уокър в Латинска Америка е в Сао Паоло и затова Флорес беше наясно с подкупите. Когато напусна армията, той отмъкна много доказателства - достатъчно, за да тикнат господин Уокър в затвора до края на живота му. Флорес започна да го изнудва. Беше се срещал с Морено и харесваше дейността му. Морено го нае за свой телохранител. Предполагам Флорес е смятал, че това ще бъде добро прикритие. Можеше да пътува с Морено из Карибите, да купува недвижимо имущество, да инвестира парите, да намира офшорни банки - и все още да се прави на войник като телохранител. - Той хвърли поглед към Райм. - Да, правилно сте разбрали. Флорес не смяташе, че е разумно да идва на наша територия на първи май. А господин Уокър се притесняваше, че всичко ще излезе наяве.