- И ти фалшифицира разследването на Морено? - попита Сакс.
- Не, не беше фалшифицирано. Бих казал, че беше избирателно. Наблегнах на торовете за направата на бомба. След това НРОС пусна заповедта в сила на девети май, аз отидох в Насау, за да изчакам фоейрверките. Бяхме сигурни, че след това всичко ще затихне, но после чухме за делото срещу Мецгър и Бари Шейлс. Господин Уокър ме накара да направя всичко по силите си, за да го спра. О, между другото, Мецгър не знаеше какво съм намислил. Да, искаше Уокър и всички други негови доставчици да унищожават доказателства и да изтриват имейли, но това беше всичко.
- Добре, това е достатьчно засега - каза Лоръл. Тя кимна към Амелия Сакс: - Може да го задържите.
Сакс обаче имаше въпрос:
- В „Уокър“ защо дойдохте да ме посрещнете във фоайето? Беше рисковано. Ами ако ви бях видяла, докато ме следите?
- Със сигурност беше рисковано. - Суон сви рамене. - Но вие бяхте добра. Извадихте ме от релси няколко пъти. Исках да ви видя отблизо. Исках да видя дали имате слаби страни. - Той кимна към коляното ѝ. - И ги открих. Ако не бяхте една крачка пред мен в къщата на Бостън, може би нещата щяха да се развият по друг начин.
Сакс извика няколко униформени от Нюйоркското полицейско управление, те изправиха Суон на крака и го поведоха към полицейска кола. Той спря и се обърна.
- Още едно нещо. В къщата ми. В мазето.
Амелия кимна.
- Ще намерите една жена. Казва се Карол Фиори. Туристка от Великобритания.
- Моля? - Сакс примигна. На Лоръл ѝ трябваше малко време, за да се съвземе.
- Дълга история, но както и да е. Тя е в мазето.
- Вие... Тя е в мазето ви. Мъртва ли е? Или ранена?
- Не, не, не. Добре е. Вероятно отегчена. Заключена е там долу с белезници.
- Какво направихте? Изнасилихте ли я? - попита Лоръл.
- Разбира се, че не - оскърбено отвърна Суон. - Приготвих ѝ вечеря. Аспержи, картофи и моята версия на „Вероник“ - телешко с грозде и бюр блан. Доставиха ми месото от специална ферма в Монтана. Най-доброто в света. Отказа да яде. Не предполагах, че ще иска, но бях длъжен да опитам - сви рамене той.
- Какво щяхте да правите е нея? - попита Сакс.
- Наистина не знаех - отговори Суон. - Не знаех.
92.
Бяха казали на Шрив Мецгър, че мястото е сигурно и той караше служебната си кола от мястото на постановката на няколко пресечки през спретнатите улици към дома на административния си управител.
Негов приятел.
Негов Юда.
Мецгър с изненада установи, че приятната къща в предградията, където беше вечерял преди две седмици, приличаше на бойните полета, които помнеше от Ирак, с изключение на тучната трева, на лексусите и на мерцедесите, паркирани на съседната улица. Дърветата прикриваха дима, който се носеше към небето от прозорците на къщата на Бостън. Миризмата щеше да остане по стените години наред, дори след боядисване. За мебелите и дрехите и дума не можеше да става.
Собственият Пушек на Мецгър го изпълни. „Как можа да го направиш, Спенсър?“ - помисли си той за стотен път днес.
Както по отношение на всеки друг, който го беше оскърбил - от грубия продавач на кафе до някой като този предател, Мецгър си представи шракване на миши капан, изпита смазваща нужда да го сграбчи, да счупи костите му, да го накара да пищи, да потече кръв. Напълно да го унищожи.
Но после, като се замисли, че животът на Бостън никога няма да бъде същият, Мецгър реши, че това беше достатьчно голямо наказание. Пушекът в него се разсея.
Добър знак ли беше това, доктор Фишър?
Вероятно. Но спокойствието щеше ли да продължи? Може би, а може би не. Защо всички важни битки се водеха до живот? С теглото, с гнева, с любовта...
Той показа пропуска си на няколко местни полицаи, мина под полицейската лента и се отправи към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Поздрави ги и после научи мотивите на административния си директор да направи публична заповедта за убийство. Този грях не беше подтикнат от съвест, идеология или пари, а от желанието му за поста на ръководител на НРОС.
Мецгър беше поразен. От една страна, Бостън беше напълно неподходящ за работата. Въпреки кокалестата си фигура и безизразния поглед Мецгър беше идеален за поста. Онова, което разсейва собствения ти Пушек, е нещото, което те определя.