Капитан Бил Майърс от отдела за специални операции на Нюйоркското полицейско управление. Каквото и да означаваше това.
Поздравиха се и мъжьт заговори възторжено, докато поздравяваше Райм за разрешаването на случая.
- И за милион години не се надявах да видя това - каза капитанът.
- Изненадах се какво се оказа.
- Не думай! Имаше някои доста прилични умозаключения от твоя страна.
Думата „прилични“ описваше единствено общоприетото или несъвсем отблъскващото; не означаваше „хубави“ или „добри“. Но не можеш да промениш човек, който използва жаргон, затова Райм замълча. Осъзна, че бе настанала тишина, тъй като Майърс зачовърка газовия хроматограф с напрегнатост, която обстоятелствата - и самото оборудване - не изискваха.
После капитанът огледа лабораторията и забеляза, че са сами. И Райм знаеше.
- Става въпрос за Амелия, нали, Бил?
Искаше му се да не беше използвал малкото ѝ име. Никой от тях не беше суеверен, освен в този случай. Никога не говореха един за друг на малко име.
- Да. Лон говори ли с теб? За моите проблеми с нейните здравословни затруднения?
- Да.
- Нека ти разкажа по-подробно - каза Майърс. - Дадох ѝ малко време да завърши случая и имах намерение да я накарам да се прегледа при лекар. Но реших друго. Прочетох докладите от залавянето в Глен Коув, когато тя и полицай Пуласки спипаха Джейкъб Суон. В медицинските доклади пишеше, че коляното ѝ напълно е отказало и след като заподозреният забелязал, че изпитва болка, я ритнал или ударил. Ако полицай Пуласки не е бил там, щеше да е мъртва. Както и Спенсър Бостън, и няколко от тактическите полицаи, които са се намесили.
- Тя залови престъпника, Бил - каза без заобикалки Райм.
- Извади късмет. В доклада пишеше, че след това едва е можела да ходи.
- Сега е добре.
- Добре ли е наистина?
Не, не беше. Райм не отговори.
- Очевидно е, Линкълн. Никой не иска да говори за това, но обстоятелствата са съмнителни. Тя излага себе си и другите на риск. Съвещахме се и решихме. Отстранявам я от разследванията. Ще бъде надзорник в главни случаи. Ще я повишим в чин сержант. Но знам, че ще има ответна реакция.
Райм побесня. Капитанът говореше за неговата Сакс с най-евтините клишета.
Обаче си замълча. Капитанът продължи:
- Искам да я убедиш, че така е най-добре, Линкълн. Не искаме да я загубим, прекалено добра е. Но отделът не може да я задържи, ако настоява да остане на терен. Единствената възможност е да я оставим на бюро.
И какво ще прави тя след Нюйоркското полицейско управление? Ще стане консултант на свободна практика като него? Сакс нямаше да се съгласи. Тя беше блестящ следовател заради естественото си съпричастие и упорство. Тя трябваше да бъде на терен, а не в лабораторията като него. Криминалистиката, разбира се, не беше единствената ѝ специалност. Ако не можеше да стигне до заложник или до кражба, която се случва в момента, за да спипа престъпника, тя щеше да рухне.
- Ще говориш ли с нея, Линкълн?
- Ще говоря с нея - най-накрая отговори той.
- Благодаря. Знаеш, че е за нейно добро, нали? Наистина искаме най-доброто. Ще бъде голяма промяна за всички.
Капитанът стисна ръката му и си тръгна.
Райм се взря в масата, където Сакс доскоро работеше по случая „Морено“. Беше сигурен, че усеща сапуна с аромат на гардения, който използваше, но може би това беше просто спомен.
„Ще говоря с нея...“
После обърна инвалидната си количка, върна се при белите дъски и започна да ги разучава отблизо. Както винаги намери утеха в елегантността и интригата на доказателствата.
94.
Трийсет и три метровият товарен кораб пухтеше под парата на дизеловото гориво и се движеше през Карибско море, огромна шир от тюркоазена вода, някога дом на пирати и благородници, а сега - магистрала за туристи и място за забавление на богаташи.
Корабът плаваше под доминикански флаг и беше на трийсет години. „Детройт 16-149“ го движеше във водата със значителните тринайсет възела с помощта на едно-единствено витло.
Водоизместимостта му беше четири метра и половина, но днес се движеше бързо благодарение на лекия си товар.
Висока мачта управляваше надпалубните съоръжения, а мостикът беше просторен, но разхвърлян, пълен с навигационно оборудване втора ръка, затегнато с болтове, залепено или завързано. Щурвалът беше старомоден дървен кръг със спици.