Пирати...
На руля беше ниският и набит, петдесет и две годишен Енрико Круз. Това беше истинското му име, макар че повечето хора го познаваха като Хенри Крос, нюйоркчанин, който се занимава с благотворителни дейности, най-мащабната и значима от които беше „Класни стаи за Америка“.
Днес Круз беше сам на палубата, защото мъжът, който трябваше да го придружава, беше убит от американското правителство в апартамент 1200 в „Саут Коув Ин“ на Бахамите. Един изстрел в гърдите беше попречил на Роберто Морено да пътува с приятеля си по море.
Круз и Морено се познаваха от години, още откакто най-добрият приятел на Морено, братът на Круз, Хосе, беше убит - да, това беше правилната дума - от американски хеликоптер в Панама по време на нахлуването през 1989 година.
Откакто двамата мъже работеха заедно, за да се отплатят на нацията за войната, която се беше спуснала над Панама, родната им страна, бяха решили, че диктаторът, когото са подкрепяли през всичките тези години, е лош човек.
В кампанията си срещу САЩ тези мъже се различаваха единствено по подхода. Морено беше открит и публично настроен срещу Америка, докато Круз остана анонимен, което му позволяваше да подготвя нападенията и да достави оръжията и парите там, където щяха да са най-полезни. Морено и Круз бяха гръбнакът на безименно движение.
Бяха организирали смъртта на почти триста американски граждани и чужденци, които се прекланяха пред западните ценности: бизнесмени, професори, политици, висши служители, борещи се с трафика на наркотици, дипломати и техните семейства.
Тези нападения бяха изолирани, за да не могат властите да ги свържат помежду им. Но това, което беше запланувано за днес, беше точно обратното: голям удар срещу политическото, социално и корпоративно сърце на Америка. Морено се беше подготвял в продължение на месеци - беше се отказал от гражданството си, беше прекъснал всички връзки със Съединените щати, беше прехвърлил парите си от САЩ на Каймановите острови, беше си купил къща в пустошта на Венецуела - всичко заради нетърпението, с което очакваше то да се случи.
А кое беше оръжието в сърцето на нападението? Корабът, който сега пореше вълните.
Роден в Панама, Круз беше свързан с корабната търговия през по-голямата част ют живота си, знаеше как да управлява плавателни съдове с такива размери. Освен това в наши дни на човек не му се налага да прави друго, освен да върти руля. Имаш нужда само от добре подготвен екип в машинното отделение, джипиес и автопилот на мостика. Това е всичко. Компютърът си вършеше работата, за да пристигне корабът до крайната точка. Движеха се на север-северозапад през морето. Денят беше удивително син, вятърът беше непроменлив, а пръските - калейдоскопични.
Корабът нямаше име или поне вече нямаше и беше поръчан през верига от истински, но неизвестни корпорации и можеше да бъде разпознат само по регистрационния си номер. Имаше файл за него на компютър в Доминиканската република, важните статичстически факти бяха вписани в съответната регистрационна книга, но после бяха дигитално изтрити и физически унищожени.
Беше анонимен.
Круз си помисли да го кръсти неофициално, преди да се отправят към Насау - Роберта, на името на приятеля си. След това реши, че е по-добре да се обръща към него просто като Кораба. Беше бледочерен и сив, на ръждиви резки. Но за него беше красив.
Той гледаше към крайната им цел - черната точка на няколко километра. Джипиесът засили навигационната ситема, за да компенсира вятъра; на руля автоматично се появиха нови координати. Той усети как корабът реагира. Наслаждаваше се на усещането как такова голямо нещо се подчинява на команди.
Вратата се отвори и един мъж се присъедини към него. Беше с тъмна кожа, глава с форма на куршум, гладко обръснат и с мършаво тяло. Боби Чевал носеше джинси и дънкова риза с от- рязани ръкави, така че напомняше жилетка. Беше бос. Погледна към хоризонта и каза:
- Лошо, не мислиш ли? Няма да може да види как се случва. Това е тьжно.
Чевал беше основната връзка на Роберто Морено на Бахамите.
- Може би ще го види - отвърна Круз. Не го вярваше, но го каза, за да убеди Чевал, който носеше кръст от конски косъм на врата си. Круз не вярваше в задгробния живот и знаеше, че скъпият му приятел Роберто Морено е толкова мъртъв, колкото щеше да бъде сърцето на правителството, което го уби.
Чевал, който щеше да ръководи Движението за местна власт на Бахамите, щом всичко стане готово, беше ключов фактор в организирането на днешния план.
- Има ли някакви кораби? Следи от наблюдение? - попита Круз.
- Не. Никакви.