- Да, ами, ще трябва да подредим приоритетите си, разбира се.
Вълшебника имаше предвид пиар проблемите. Може би беше по-смислено да не продължават случая, за да не се доберат медиите до историята.
Да, ами...
Мецгър извади нокторезачката. Но нямаше какво повече да реже. Завъртя я разсеяно върху бюрото и я прибра.
- Добра работа по инцидента във Флорида. Интересно как лошото разследване се оказа добро. Като фокус. Дейвид Копърфийлд, Худини.
- Всички са арестувани.
- Радвам се да го чуя.
Сякаш клюкарстваше за Холивуд, Вълшебника изрече:
- Сега трябва да ти кажа нещо, Шрив. Там ли си?
„Колко бодро ми връчва смъртната присъда.“
- Да, продъжавай.
- Обади ми се един приятел от Лангли. Един човек, който наскоро беше в Мексико.
Ме-хи-ко.
- Един определен човек - повтори Вълшебника. - Помниш ли го?
- В Рейноса? - попита Мецгър.
- Да, това е мястото. Познай какво? Той почива извън Санта Роса, близо до Тихуана.
- Така ли?
- Да. И очевидно все още има планове да доставя специалните си продукти в близко бъдеще. В много близко бъдеще.
Значи Рашид ал-Барани се беше преместил на западното крайбрежие, за да се скрие.
- Току-що е бил забелязан със свои приятели, но те ще си тръгнат сутринта. И утре през целия ден нашият приятел ще бъде сам в малка приятна вила. И добрата новина е, че туристическият съвет няма нищо против едно посещение от нас. Затова се чудех дали можеш да изготвиш преработени планове за пътуване за одобрение. Подробностите ще пристигнат скоро.
Нова ЗСЗ?
„Не ме ли уволняват?“ - зачуди се той.
- Разбира се, веднага ще се заема. Но...
- Да? - попита Вълшебника.
- Ами онези срещи? Проблемите с бюджета? - попита Мецгър.
Последва пазуза.
- О, комитетът насочи вниманието си върху други проблеми - отбеляза след малко Вълшебника. - Ако имаше някакви проблеми, щях да ти спомена за тях, не мислиш ли?
- Сигурно щеше. Разбира се.
- Разбира се.
Щрак.
Петък, 26 май
VIII
Ако се движиш...
99.
Сутринта на операцията
Райм, следван от Сакс и Том, се движеше бързо с инвалидната количка по коридора на болницата към чакалнята на операционната, където пациентите могат да поседят с приятелите и семейството си, докато не ги отмъкнат, за да ги срежат.
- Мразя болниците - рече Сакс.
Райм беше в доста добро настроение:
- Наистина ли? Защо? Персоналът е тоолкова любезен, а храната - тоооолкова хубава. Имат най-новите списания. И всички магии на модерната медицина. Ако ми простите алитерацията.
Амелия кратко се изсмя.
Само след пет минути, когато лекарят се появи и се ръкува с всички, забеляза функциониращата дясна ръка на Райм и пръстите.
- Добре - каза той. - Това е много добре.
- Старая се.
Лекарят обясни това, което всички знаеха: операцията щеше да продължи около три часа, може би малко повече. Престоят в реанимацията се очакваше да бъде около час. Хирургът щеше да ги потърси тук след края на операцията, за да им каже как е минала.
Излъчвайки увереност, мъжът им се усмихна и отиде да се подготви.
Медицинската сестра, красива афроамериканка с престилка с кученца, дойде и се представи, широко усмихната. Страшно е да те упоят и да те разрежат, а след това да те зашият. Някои медици не оценяваха травмата, но не и тази жена, която се грижеше за спокойствието на всички. Най-накрая каза:
- Готова ли сте?
Амелия Сакс се наведе и целуна Райм по устните. Изправи се и накуцвайки, последва сестрата по коридора.
- Ще бъдем в реанимацията, когато се събудиш - извика той.
Тя се обърна:
- Не ставай глупав, Райм. Прибери се вкъщи. Разреши някой случай или нещо такова.
- Ще бъдем в реанимацията - повтори той, докато вратата се затваряше и тя изчезна.
След миг мълчание Райм каза на Том:
- Да имаш случайно едно от онези патрончета с уиски? От полета за Насау.
Той беше настоял болногледачът да качи нелегално малко уиски на борда, макар да знаеше, че в първа класа получаваш колкото поискаш алкохол - по-скоро, колкото болногледачът ти е склонен да ти позволи.
- Не, но и да имах, нямаше да ти дам. Девет сутринта е.
Райм се намръщи.
Още веднъж погледна към вратата, през която беше изчезнала Сакс.
„Не искаме да я загубим, прекалено добра е. Но отделът не може да я задържи, ако настоява да остане на терен...“