Когато се успокои, Мецгър се захвана за работа, обаждаше се и изпращаше съобщения, добре шифровани, за да направи всичко по силите си проблемът да изчезне.
Сега, в понеделник сутринта, той отклони поглед от реката и се протегна. Беше работоспособен, след като беше спал четири часа (много лошо; умората дава сила на Пушека) и беше взел душ във фитнеса на НРОС. В кабинета си шест на шест, празен с изключение на сейфовете, шкафовете, компютрите и няколко снимки, книги и карти, Мецгър пиеше лате. Беше купил на секретарката си същото - кафето на Рут беше със соево мляко. Чудеше се дали да не си вземе същото. Тя твърдеше, че отпуска.
Разгледа снимката си с децата на почивка в Бун, Северна Каролина. Спомни си ездата в туристическата конюшня. След това служителят ги беше снимал. Мецгър беше забелязал, че фотоапаратът, който използва облеченият като каубой служител, е „Никон“, същата компания, която прави мерниците на снайперистите му в Ирак. Спомни си конкретно как един от войниците му стреля с патрон ,.Лапуа“.338 на хиляда и седемстотин метра и уцели рамото на иракчанин, който щеше всеки момент да взриви самоделна бомба. Не е като по филмите; изстрел като този може да те убие, където и да те уцели. Крак, рамо, където и да е. Бунтовникът беше ранен и падна на пясъка, а Шрив Мецгър радостно въздъхна.
„Усмихнете се, господин Мецгьр. Имате прекрасни деца. Искате ли три големи и няколко малки за портфейл?“
В него нямаше Пушек, когато планираше и изпълняваше смъртта на предател. Никакъв. Беше го казал на доктор Фишър. Психиатърът се беше смутил и повече не повдигна въпроса.
Мецгър погледна компютъра и вълшебния си телефон.
Бледите му очи - лешников цвят, който не му харесваше, примесен с жьлтеникавозелено, болнави - отново погледнаха през прозореца към отрязъка от река Хъдсън, гледка, подарена му от шепа луди глупаци, които в ясен септемврийски ден бяха срутили запречващата я сграда. И които, без да подозират, за жалост на живите си сънародници, бяха тласнали Мецгър към новата му професия.
От тези мисли Пушекът се сгъсти, както често се случваше, когато Мецгьр се сетеше за единайсети септември. Преди спомените за този ден го изтощаваха. Сега просто го пробождаха болезнено.
Остави...
Телефонът му звънна. Той погледна кой го търси и екранчето му съобщи: прецакан си.
- Мецгър на телефона.
- Шрив! - чу се весел глас от другата страна. - Как си? Не сме се чували от месец.
Той не харесваше вълшебника от Оз. Както и самия вълшебник като герой (но филмът доста му допадна). Беше потаен, манипулативен, деспотичен и се беше възкачил на трона с измама... И все пак командваше всички.
Горе-долу като мъжа, с когото разговаряше сега.
Собственият му личен Вълшебник го мъмреше:
- Не ми се обади, Шрив.
- Все още събирам информация - каза на мъжа, който се намираше на четиристотин километра на юг във Вашингтон. - Има много неща, които не знаем.
Тоест нищо. Обаче той не знаеше доколко е наясно с това Вълшебника.
Затова щеше да продължава с двусмислиците:
- Изглежда, сведенията за Морено не са били верни, а, Шрив?
- Изглежда.
- Случва се. Случва се, разбира се. В нашата шантава работа. Твоята информация сигурна ли е, проверена ли е няколко пъти?
Твоята...
Непоколебим избор на местоимение.
- Разбира се.
Вълшебника не му припомни как Мецгър го беше уверявал, че смъртта на Морено е наложителна, за да се спасят много хора, защото емигрантът е на път да взриви седалището на „Американ Петролиум“ в Маями. Всъщност най-сериозният инцидент беше, че една протестираща жена замерила полицай с домат и дори не го беше улучила.
Но разговорите с Вълшебника включваха предимно подтекст, а думите му - или липсата на такива - изглеждаха още по-целенасочени.
Мецгър работеше с него от няколко години. Не се срещаха често, но когато се случваше, ниският и набит усмихнат мъж винаги носеше син шевиот, впечатляващо шарени чорапи, както и значка с американското знаме на ревера. Никога не беше имал проблеми като на Мецгър, проблеми с Пушека, и винаги говореше възможно най-спокойно.
- Трябва да действаме бързо - каза Мецгър, негодувайки, че се налага да се отбранява. - Обаче знаем, че Морено е заплаха. Финансира терористи, подкрепя продажба на оръжия, бизнесът му пере пари, много неща.