Мецгьр се поправи. Морено беше заплаха. Беше застрелян и вече не съществуваше.
Вълшебника от Вашингтон продължи с медения си глас:
- Понякога просто трябва да действаш бързо, Шрив, така е. Луда работа.
Мецгър извади нокторезачка и се захвана за работа. Така поне малко пречеше на Пушека да се материализира. Странно беше, но по-добре, отколкото да се тъпче с пържени картофи и бисквити и да крещи на жена си и децата.
Вълшебника заглуши телефона си и проведе друг тих разговор.
Кой, по дяволите, беше в стаята с него, чудеше се Мецгьр. Главният прокурор?
Някой от Пенсилвания Авеню?
- Доколкото чуваме, има някакво разследване - каза Вълшебника, когато се върна на линията.
Така значи. По дяволите. Той наистина знаеше. Как се беше разчуло? Изтичането на информация беше толкова голяма заплаха за това, което правеше, колкото и самите терористи.
- Изглежда има. - Този път имаше много Пушек.
Последва пауза, която очевидно означаваше: „Кога щеше да ни го споменеш, Шрив?“
- Полицията ли? - гласеше въпросът на Вълшебника.
- Да, Нюйоркското полицейско управление. Без федералните. Имам солидни основания за имунитет. - Дипломата по право на Мецгър събираше прах от години, но той беше прегледал случая „Найджъл“ и други случаи много внимателно, преди да се захване с работата тук. Можеше да изрецитира решението на съда по случая и насън: федерални служители не могат да бъдат разследвани за щатски престъпления, в случай че са действали в сферата на своите правомощия.
- А, да, имунитет - подхвърли Вълшебника. - Разгледали сме това.
Вече? Всъщност Мецгър не беше изненадан. Последва дълга пауза.
- Радваш ли се, че всичко беше в сферата на правомощията ти, Шрив?
- Да.
„Господи, моля те нека удържа Пушека вътре!“
- Отлично. Брънс беше специалистът, нали?
Никакви имена или само кодови по телефона, колкото и добре да беше кодиран.
- Да.
- Полицията говорила ли е с него?
- Не. Крие се. Няма начин да го открият.
- Разбира се, няма нужда да казвам, че трябва да внимава.
- Взел е предпазни мерки. Всички са взели предпазни мерки.
Последва пауза.
- Е, стига сме говорили по този въпрос. Ще те оставя да се погрижиш за него.
- Ще го направя.
- Добре. Защото изведнъж са започнали разисквания на бюджета на комисията по разузнаване. Не разбирам защо. Нищо конкретно, но нали ги знаеш тези комитети. Гледат къде отиват парите. Исках само да ти кажа, че по някаква причина - наистина ми е трудно да го кажа - НРОС е попаднала в полезрението им.
Нямаше Пушек, но Мецгър беше смаян. Вълшебника продължи:
- Пълни глупости, нали? Знаеш, че се борихме много, за да задвижим вашата служба. Някои хора бяха много притеснени от НРОС. - Последва смях. - Нашите либерални приятели, изглежда, изобщо не харесват това, което сте намислили. Някои от приятелите ни от другата страна на пътеката не одобряват, че изземвате функции на Лангли и Пентагона. Между чука и наковалнята съм. Както и да е. Вероятно нищо няма да излезе от това. Ех, пари. Защо винаги всичко се свежда до пари? Та така. Как са Кейти и Сет?
- Добре са, благодаря.
- Радвам се. Трябва да затварям, Шрив.
Той прекъсна.
О, боже!
Това беше лошо.
Това, което всъщност казваше веселият Валшебник с вълшебния си шевиотен костюм, неподходящи чорапи и тъмни, остри очи беше: „Ти отстрани гражданин на САЩ въз основа на лош план и ако делото стигне до щатския съд, ще кърви чак до Оз. Много хора в столицата ще държат Ню Йорк и резултатите от случая „Морено“ под око. Напълно подготвени са да изпратят стрелец по самата НРОС - в преносен смисъл, разбира се, под формата на съкратен бюджет. След шест месеца агенцията няма да работи.“
Всичко щеше да мине по мед и масло, ако не беше информаторът.
Предателят.
Заслепен от Пушека, Мецгър извика секретарката си по интеркома и отново взе кафето си.
Информацията е сигурна, проверена е няколко пъти...
По този въпрос...
Мецгьр си каза: „Премисли ситуацията - обадил си се тук-там, изпратил си съобщения. Вече се разчиства.“
- Добре ли си, Шрив? - Погледът на Рут беше върху пръстите му. Мецгьр осъзна, че е на път да смачка картонената чаша и да залее с топло кафе ръкавите си и документи, които само няколко души в цяла Америка бяха упълномощени да прочетат.
Отпусна хватката и успя да се усмихне:
- Да, разбира се. Нощта беше дълга.
Личната му секретарка беше на шейсет и няколко години, с издължено, привлекателно лице, все още осеяно с бледи лунички, които я правеха да изглежда по-млада. Знаше, че е била „дете на цветята“ преди десетилетия. Лято на любовта в Сан Франциско. Живяла е на Хайт Стрийт. Сега прошарената ѝ коса беше вързана на стегнат кок, както обикновено, и носеше шарени гумени гривни на китките, които показваха, че е подкрепила най-различни каузи. Рак на гърдата, надежда, мир. Кой да предположи? Искаше му се да не го беше правила, подобни послания, дори и двусмислени, изглеждаха неуместно в правителствена агенция с мисия като тази на НРОС.