- Спенсър дойде ли? - попита той.
- Каза, че ще е тук до половин час.
- Кажи му веднага да дойде при мен.
- Добре. Мога ли да направя нещо друго за теб?
- Не, благодаря.
Когато Рут излезе от кабинета и затвори вратата, оставяйки аромат на масло от пачули подире си, Мецгьр изпрати още съобщения и получи няколко. Едно от тях беше окуражително.
Поне разсея малко Пушека.
10.
Райм забеляза, че Нанс Лоръл разглежда лицето си на металния корпус на газовия хроматограф като в матово огледало. Не реагираше на това, което вижда. Не изглеждаше като суетна жена.
- Как предлагате да процедираме? - обърна се тя към Селито и Райм.
Случаят вече ясно се беше разгърнал в съзнанието на Райм.
- Ще проуча местопрестъплението възможно най-добре. Сакс и Лон ще открият каквото могат за НРОС, Мецгър и другия заговорник - снайпериста. Сакс, направи табло. Дори и да не знаем много, окачи действащите лица на него - отвърна Райм.
Тя взе маркер, застана пред една чиста бяла дъска и нахвърли разпиляната информация.
- Искам да проследя и информатора. Това няма да е лесно. Той е наясно, че рискува. Не е подшушнал на пресата, че някаква компания използва некачествено жито за производството на зърнена закуска; той обвинява правителството в убийство. А ти как мислиш, Амелия? - попита Селито.
- Изпратих на Родни информацията за имейла, както и за ЗСЗ. Ще се координирам с него и отдел „Компютърни престъпления“. Ако има някой, който може да проследи анонимно качване на информация, това е той. - Тя помисли малко и продължи: - Да се обадим и на Фред.
Райм помисли и одобри.
- Кой е той? - попита Лоръл.
- Фред Делрей, ФБР.
- Не - отсече прокурорката. - Никакви федерални.
- Защо не? - попита Селито.
- Информацията може да стигне до НРОС. Не мисля, че можем да рискуваме.
- Фред е специалист в работата под прикритие. Ако му кажем да бъде дискретен, той ще го направи. Нуждаем се от помощ и ще имаме достъп до много повече информация, отколкото Националният криминален информационен център и щатската криминална база-данни могат да ни предоставят - противопостави се Сакс.
Лоръл помисли. Кръглото ѝ бледо лице - красиво, погледнато от определен ъгъл, красиво като на селско момиче - се промени едва доловимо. Безпокойство? Любопитство? Неподчинение? Израженията ѝ бяха като букви на арабски или на иврит, само дребните допълнителни знаци подсказваха различно значение.
Сакс я погледна и настоя:
- Ще му кажем колко деликатен е въпросът. Ще направи каквото трябва.
Преди Лоръл да успее да каже нещо, Амелия натисна говорителя на телефона наблизо. Райм видя как прокурорката се наежи и се чудеше дали няма да пристъпи и да натисне копчето на телефона.
Разнесе се глухо звънене.
- Делрей на телефона - отговори агентът. Приглушеният му глас подсказваше, че може да е под прикритие някъде в Трентън или Харлем и не иска да привлича внимание.
- Фред, Амелия е.
- Виж ти, какво става? Мина време. Опасно ли е да водя разговор, който от единия край на линията е приятен и личен, а от твоята се предава на „Медисън Скуеър Гардън“? Наистина мразя високоговорители.
- В безопасност си Фред. Тук сме с Лон, Линкълн...
- Здрасти, Линкълн. Загуби онзи облог за Хайдегер, нали знаеш? Всеки ден поглеждам в пощенската си кутия и до вчера не се беше появил никакъв чек. Плати на Фред Делрей, с когото не се спори за философия.
- Знам, знам - измърмори Райм. - Ще ти платя.
- Дължиш ми петдесетачка.
- Ако трябва да сме честни, Лон трябва да плати част от парите. Той ме подтикна.
- По дяволите, не съм. - Прозвуча като една дума.
Нанс Лоръл озадачено следеше размяната на реплики. Със сигурност не беше шегаджийка. А може би просто беше ядосана, че Сакс не зачете мнението ѝ и се обади на агента от ФБР.
- И един прокурор, заместник-прокурор Нанс Лоръл - продължи Сакс.
- Е, това е специален ден. Здравейте, прокурор Лоръл. Добра работа по делото „Лонгшормън“. Вие бяхте, нали?