- Да, агент Делрей - каза тя след пауза.
- Изобщо не вярвах, че ще се справите с това дело. Знаеш ли за случая, Линкълн? Делото срещу Джоуи Барон, Южния район? Повдигнахме федерални обвинения срещу момчето, но съдебните заседатели само го плеснаха през ръцете. Прокурор Лоръл от своя страна отиде в щатския съд и докара на момчето минимум двайсет години. Чух, че главният прокурор си е сложил ваша снимка на стената... върху мишена за дартс.
- Не знам - гласеше сдържаният ѝ отговор. - Доволна съм, че нещата се развиха така.
- И така, продължете.
- Фред, имаме ситуация. Деликатна - каза Сакс.
- Е, бих казал, че гласът ти звучи странно интригуващо, не спирай сега.
Райм видя лека усмивка на лицето на Сакс. Фред Делрей беше един от най-добрите агенти на ФБР, с известна мрежа от информатори, семеен и баща... и философ аматьор. Но годините, прекарани като агент под прикритие на улицата, му бяха създали уникален стил на говорене, толкова странен, колкото избора му на облекло.
- Престъпникът е твоят шеф, федералното правителство.
- Хм - каза Фред след пауза.
Сакс погледна Лоръл, която след кратко колебание пое щафетата и повтори фактите около убийството на Морено, които знаеха засега.
Фред Делрей чакаше спокойно и уверено, но Райм долови необичайно притеснение.
- НРОС? Те не са точно „нас“. Те са в друго измерение. И нямам представа дали това е нещо хубаво.
Той не обясни повече и Райм не беше сигурен дали беше необходимо.
- Сега ще проверя някои неща. Почакайте - От говорителя долетя тракане по клавиатура, като черупки по маса.
- Агент Делрей... - поде Лоръл.
- Наричайте ме Фред. И не се страхувайте. Напълно дискретен съм.
- Благодаря - примигна тя.
- Добре, само преглеждам файловете ни тук... - Последва дълга пауза. - Робърт Морено, известен като Роберто. Разбира се, има някакви бележки за АПДР,, Американ Петролиум Дри- линг енд Рифайнинг“. Изглежда, бюрото ни в Маями е попаднало на потенциален терористичен акт, но се е оказало фалшива тревога. Искате ли това, което имам, относно Морено?
- Моля те, Фред, продължавай. - Сакс седна пред компютъра и отвори файл.
- Добре, нашето момче е напуснало страната преди повече от двайсет години и се връща само веднъж годишно. Е, връщал се е... Бил е под наблюдение, но никога не е попадал в рискови списъци. Повечко е говорил - затова не ни е бил приоритет. Общувал е малко с ,Ал-Кайда“, „Сияйният път“ и други подобни, но в действителност никога не е организирал нападение - Агентът прошепна нещо тихо. После продължи: - Една бележка тук гласи, че официалното становище е за някакви картели, които може да стоят зад стрелбата. Но няма как да се провери... А, ето това.
Отново пауза.
- Фред, там ли си? - попита Райм нетърпеливо.
- Хм.
Линкълн въздъхна. После Делрей продължи:
- Това може да е полезно. Доклад от Държавния департамент. Морено е бил тук, в Ню Йорк. Пристигнал е късно на трийсети април. Тръгнал си е на втори май.
- Има ли информация какво е правил тук, къде е ходил? - попита Селито.
- Не. Това е ваша работа, приятели. Аз ще продължа от тази страна. Ще се обадя на моите хора от Карибите и Южна Америка. А, имам снимка. Искате ли я?
- Не - каза рязко Лоръл. - Трябва да ограничим комуникацията с твоя офис. Бих предпочела телефонни разговори с мен, детектив Селито и детектив Сакс или Линкълн Райм. Дискретността е...
- По-голямата част от доблестта - довърши загадъчно Делрей. - Няма проблем. Проучете този въпрос: Сигурни ли сте, че приятелите ни в НРОС не знаят нищо?
- Не знаят - отговори заместник-прокурорката.
- Аха.
- Не звучиш убеден - каза Райм.
- Успех на всички - засмя се Фред.
Сакс затвори телефона.
- Аз къде мога да работя? - попита Лоръл.
- Как така? - зачуди се Сакс.
Заместник-прокурорката се заоглежда.
- Имам нужда от бюро. Или маса. Няма нужда да е бюро. Само да е нещо голямо.
- Трябва ли да оставате тук?
- Не мога да работя в офиса си, нали? - каза тя, сякаш беше очевидно. - Може да изтече информация. Все някога НРОС ще разберат, че водим разследване, но трябва да забавя това колкото се може повече. Онова ей-там изглежда добре. Имате ли нещо против? - Лоръл посочи една работна маса в ъгъла.
Райм повика Том и го накара да разчисти масата от книгите и няколко кутии от стари криминологични принадлежности.
- Имам компютри, но ще ми трябва собствена телефонна линия и рутер за безжичен интернет. Ще трябва да си направя собствен кодиран профил. Предпочитам да не деля мрежата. - Тя хвърли поглед към Райм. - Ако е възможно.