- Общо са двайсет и седем - каза Селито.
- Били са преди седмица - отсече Лоръл. - Кой знае колко са днес?
11.
Човешки силует като невъзмутим, търпелив призрак застана на прага на Шрив Мецгьр.
- Спенсър.
Административният му директор, дясната му ръка в щаба, се наслаждаваше на хладното синьо небе и на тихия бряг на езерото в Мейн, когато го призова кодирано съобщение от Ме- цгър. Бостън незабавно прекрати почивката му. Ако беше ядосан, а вероятно е било точно така, с нищо не го показа.
Би било неуместно.
Би било неприлично.
Повехналата елегантност на Спенсър Бостън принадлежеше на друго поколение. Той имаше старческо лице, бръчки покрай стиснатите устни и гъста, вълниста бяла коса - беше с десет години по-възрастен от Мецгьр. Излъчваше спокойствие и разумност. Подобно на Вълшебника, Бостън не бе тормозен от Пушека. И ето че сега влезе в кабинета му, затвори вратата инстинктивно, за да не ги чуват чужди уши, и седна срещу шефа си. Не каза нищо, но погледна към мобилния в ръката на шефа си. Рядко използваното устройство, което никога не напускаше сградата, беше тъмночервено, но този факт нямаше нищо общо с неговата строга секретност. Просто компанията разполагаше с този цвят за незабавна доставка. Мислено го наричаше „вълшебния телефон“.
Директорът на НРОС осъзна, че мускулите му са парализирани от стискане на телефона.
Мецгьр прибра телефона и кимна леко на мъжа, с когото работеше вече няколко години, откакто беше заел мястото на предишния директор на НРОС, изчезнал във вихъра на политиката. Неуспешно изчезнал.
- Благодаря, че дойде - каза директорът бързо и сковано, усещайки, че все пак трябва да спомене провалената ваканция. Пушекът му влияеше по много различни начини. Един от тях беше да размъти разсъдъка му и той да забравя да се държи като нормален човек дори когато не е ядосан. Когато някаква болест управлява живота ти, винаги си нащрек.
Тате... добре ли си?
Усмихвам се, нали?
Май да. Просто изглеждаш странно.
Административният директор настани едрото си тяло на стол срещу този на Мецгьр. Столът изскърца. Отпи студен чай от висока пластмасова чаша и повдигна рошавите си вежди.
- Имаме информатор - осведоми го Мецгьр.
- Моля? Невъзможно.
- Потвърдено е. - И Мецгьр му обясни какво се е случило.
- Не - прошепна по-възрастният мъж. - Какво ще предприемеш?
Той отклони предизвикателния въпрос и додаде:
- Искам да го намериш. Не ме интересува как.
„Внимавай - напомни си. - У теб говори Пушекът.“
- Кой знае? - попита Бостън.
- Ами той. - Поглед към вълшебния телефон.
Нямаше нужда да е по-конкретен.
Вълшебника.
Бостън се свъси, беше притеснен. Преди беше работил в друга държавна агенция и много успешно управляваше активи в Централна Америка - по негов избор - в такива възлови точки като Панама. А специалността му? Изкуството на смяната на режима. Това беше средата на Бостън, не политиката, но той знаеше, че без подкрепата на Вашингтон и той, и активите му може да останат на сухо в най-неподходящия момент. Няколко пъти беше пленяван от революционери, бунтовници или босове на наркокартели, бяха го разпитвали, вероятно дори го бяха изтезавали, но той никога не говореше за това.
И беше оцелял.
Бостън прокара ръка през завидно гъстата си, прошарена коса и зачака.
- Той... - поде Мецгьр - е осведомен за разследването, но не каза и дума за изтичането на информация. Надали знае. Трябва да намерим предателя, преди информацията да стигне до околовръстното на столицата.
Докато Бостън отпиваше от чая си, бръчките на лицето му се вдълбаха още повече. По дяволите, този човек можеше да конкурира Доналд Съдърланд в ролята на прочут възрастен брокер на власт. Мецгър, макар и значително по-млад, имаше доста по-олисял череп от този на Бостън и беше кльощав и мършав. Имаше чувството, че изглежда като невестулка.
- Какво мислиш, Спенсър? Как така ще изтече една ЗСЗ?
Бостън отправи поглед към прозореца. Той не виждаше река Хъдсън от стола си, а само малко отразена светлина на късното утро.
- Инстинктът ми подсказва, че е някой от Флорида. Или, на второ място, от Вашингтон.
- Тексас и Калифорния?
- Съмнявам се - отговори Бостън. - Те имат копия на ЗСЗ, но ако не е активиран техен специалист, няма дори да ги отворят... А колкото и да не ми се иска да го казвам, не можем да изключим изцяло и тукашния офис. - Кимване на впечатляващата глава към централата на НРОС.