Със сигурност. Някой колега можеше да ги е продал, колкото и да болеше да си го помисли човек.
- Ще проверя при компютърните специалисти сигурността на сървърите, скенерите и ксероксите. Ще тествам с полиграфа висшите служители, които имат право да свалят информация от компютрите. Ще проведа голямо търсене във „Фейсбук“. И не само във „Фейсбук“, а и по блоговете, и по всички социални медии и сайтове, за които се сетя. Ще проверя дали някой с достъп до ЗСЗ е поствал критични материали за правителството и за нашата мисия тук.
Мисия. Да избиваме лошите.
Звучеше логично. Мецгър се впечатли:
- Добре. Много работа е.
Обърна поглед към прозореца. Видя един човек да мие прозорци, стъпил на скеле на стотина метра височина. Помисли си за хората, които бяха скачали от прозорците на единайсети септември, както често му се случваше...
Пушекът изригна в дробовете му.
Дишай...
Прогони Пушека! Но не можеше. Защото те, хората, скочили в онзи страховит ден, не са можели да дишат. Техните дробове са били пълни с мазния дим от върховете на пламъците, които са щели да ги погълнат след броени секунди, пламъците са бушували в кабинетите им три на три метра и единственият им изход е бил полет през прозореца към вечността на бетона.
Ръцете му отново затрепериха.
Мецгър забеляза, че Бостън внимателно се взира в него. Шефът на НРОС небрежно намести снимката си заедно със Сет, Кейти и един пръхтящ кон, направена с прекрасна оптика, която в онзи случай беше увековечила скъп спомен, но не беше много по-различна от другата, способна ефективно да насочи куршум към нечие сърце.
- Имат ли доказателство за изпълнение?
- Не мисля. Статутът е „приключена“, това е всичко.
Заповедите за убийства бяха точно това - инструкции за приключване на задача. Никога нямаше документи, че убийството действително е било извършено. Ако някой задава въпроси, стандартната процедура беше да отричаш, отричаш, отричаш.
- Ще направим ли нещо... - подхвана Бостън.
- Звъннах тук-там. Дон Брънс знае, разбира се. И неколцина други. Нещата... са задвижени.
Двусмислен глагол и подлог. Като за Вълшебника. Бостън имаше предвид хората не по-малко зловредни от издайника: прокурора, следователите.
Нещата били задвижени...
Спенсър Бостън с впечатляващата си бяла грива и още по-впечатляващата си биография като шпионин отпи отново от чая си. Сламката се плъзна по-надолу през отвора на пластмасовото капаче и леко потрепери като лък по струните на цигулка.
- Не се тревожи, Шрив. Ще го намеря - мъж или жена.
- Благодаря, Спенсър. Можеш да ми звъниш по всяко време, и денем, и нощем.
Бостън се изправи и закопча елегантния си костюм, шит по поръчка.
Когато той си тръгна, Мецгьр чу сигнала от вълшебния си червен телефон, че е получил съобщение от екипите за наблюдение и претърсване на базите-данни.
Прокурор беше Нанс Лоръл. Скоро щяха да му изпратят и имената на следователите от Нюйоркското полицейско управление.
Пушекът съществено се разсея, след като Мецгьр прочете това. Най-сетне. Поне беше някакво начало.
12.
Джейкъб Суон приближи с колата си до терминала на „Мерийн Ейр“ на летище „Ла Гуардия“.
Внимателно пъхна куфара си в багажника на своя нисан - вътре бяха ножовете му. Разбира се, не можеше да ги носи в ръчен багаж. Отпусна се тежко на предната седалка, протегна се и си пое дълбоко въздух.
Суон беше изморен. Беше потеглил от апартамента си в Бруклин за Бахамите преди близо двайсет и четири часа и за изминалото време беше спал само три часа - повечето от тях пътувайки.
Сеансът с Анет беше приключил по-бързо от очакваното. Но след като се освободи от тялото, му отне известно време да намери изоставено място, на което изгарят смет, за да изгори уликите от предната седмица. След това трябваше да се погрижи за други подробности, например да поразчисти в апартамента на Анет и да предприеме рисковано, но в крайна сметка успешно посещение до мястото, където беше застрелян Морено - „Саут Коув Ин“.
След това трябваше да напусне острова по същия начин като миналата седмица - от един док близо до Миларс Саунд, където познаваше някои от хората, които всеки ден се събираха да работят по корабите, да пушат цигари „Кемъл“ или ганджа и да пият местна бира или по-вероятно, малцовата витаминна напитка „Трипъл Би“. Освен това вършеха и най-различни странични неща. Ефективно и дискретно. Бързо го отведоха с малка лодка до един от неизброимите острови близо до Фрийпорт, а после замина с хеликоптер до площадка южно от Маями.