Всички случаи обаче изискват проучване и документиране и това важеше особено за този, при който фактите се намираха трудно, а местопрестъплението беше недостъпно. Затова Сакс в момента беше като затворник на бюрото си, ровеше из документи и проучваше дискретно по телефона. Разсеяно притисна болезнено място на пръста си. Прониза я болка. Не ѝ обърна внимание. Върху разузнавателните данни, които четеше в момента, се появи размазан червен вихър, но тя и него пренебрегна.
Част от напрежението се дължеше на Надзирателката, както беше започнала да нарича Нанс Лоръл. Не беше свикнала някой да ѝ наднича през рамото, дори да ѝ е началник, а като детектив Амелия Сакс имаше много такива. Прокурорката вече съвсем се беше пренесла при тях - с два впечатляващи и постоянно работещи лаптопа - и беше донесла още дебели папки с документи.
Сигурно скоро и походно легло щеше да си домъкне.
Сериозната и съсредоточена Лоръл, от друга страна, изобщо не беше напрегната. Седеше приведена над документите, тракаше шумно и дразнещо по клавиатурата на лаптопа си и си нахвърляше бележки с невероятно дребен и старателен почерк. Четеше, водеше си записки и организираше страница след страница. Четеше внимателно текстове от екрана на компютъра и после или ги отхвърляше, или им осигуряваше ново прераждане с лазерния принтер и ги добавяше към бойните им другари в папката „Щатът срещу Мецгър и др.“
Сакс стана, отново се приближи до белите дъски и се върна на омразния си стол, мъчейки се да научи каквото може за пребиваването на Морено в Ню Йорк между трийсети април и втори май. Проверяваше хотели и служби за автомобили. В две трети от случаите разговаряше с хора, в останалата една трета оставяше съобщения.
Погледна към Райм в другия край на стаята - той говореше по телефона, опитвайки се накара бахамската полиция да съдейства. По изражението му личеше, че не постига по-голям успех от нея.
В този момент телефонът на Сакс звънна. Обаждаше се Родни Шарнек от Отдела за компютърни престъпления на Нюйоркската полиция, елитен екип от трийсетина детективи и технически лица. Райм беше криминолог в традиционния смисъл на думата, но през последните години двамата със Сакс работеха във все по-тясно сътрудничество с ОКП, тъй като компютрите и мобилните телефони - както и превъзходните улики, които съхраняваха сякаш завинаги, - бяха от изключителна важност за успеха на провежданите разследвания в наше време. Шарнек беше на четирийсет и няколко години според Сакс, но несъмнено беше трудно да определиш точната му възраст. От него струеше младост - от чорлавата му коса до обичайните му смачкани джинси и фланелка, а и от страстната му любов към компютрите, които наричаше „кутии“.
Да не говорим за слабостта му към силната и обикновено лоша рокмузика.
Която и сега гърмеше някъде зад него.
- Здрасти, Родни - каза Сакс, - може ли да намалиш малко звука? Нещо против?
- Извинявай.
Шарнек беше ключът им за намирането на информатора, изпратил ЗСЗ, защото проучваше обратния път от кабинета на прокурора на Манхатън и се опитваше да открие откъде е изпратена изтеклата информация.
- Бавно става - докладва той на фона на тихо звучащ рок-мотив на бас и барабани. - Имейлът е минал през прокси сървъри през половината свят, всъщност по цял свят. Досега успях да го проследя от кабинета на прокурора до транслатор в Тайван, а оттам до Румъния. И да ти кажа, румънците не са много отзивчиви. Обаче докопах малко информация за кутията, която е използвал. Помъчил се е да бъде хитър, но е сгафил.
- Искаш да кажеш, че си открил марката на компютъра му?
- Възможно е. Неговият потребителски стринг... Хм, знаеш ли какво е това?
Сакс призна, че не знае.
- Информацията, която компютърът изпраща към рутери, сървъри и други компютри, когато си онлайн. Всеки може да го види и да разбере точно каква операционна система и какъв браузър имаш. И така, вашият информатор е с Епъл 9.2.2 и Интернет Експлорър 5 за Мак. Отпреди доста време е. И наистина стеснява полето. Допускам, че е имал лаптоп айбук. Това е първият преносим Мак с вградена антена, за да се свързва с безжична мрежа без отделен модем или сървър.
Айбук ли? Сакс никога не беше чувала за такова нещо.
- Колко е стар, Родни?
- Повече от десет години. Сигурно го е купил втора ръка и е платил в брой, за да не може да го проследят до него. Обаче не се е сетил, че можем да разберем марката на компютъра.