- Как изглежда?
- Ако имаме късмет, ще е от онзи модел като мида - бяха в два цвята, бяло и нещо ярко, зелено или оранжево. Формата им е точно като каквато подсказва името.
- Като миди.
- Заоблени. Има и стандартен четвърти модел, графитен, квадратен. Обаче е голям. Два пъти по-голям от днешните лаптопи. По това ще го познаеш.
- Добре, Родни, благодаря.
- Ще продължа с рутерите. Румънците ще се огънат. Просто трябва да преговарят. - Музиката отново се усили и линията прекъсна.
Сакс се извърна и видя, че Нанс Лоръл я гледа с едновременно безизразно и въпросително изражение. Как успяваше да го постигне? Тя ѝ предаде сведенията от полицая от отдела за компютърни престъпления. Райм кимна и се върна към телефонния си разговор. Не каза нищо. Сакс допусна, че са го оставили на изчакване.
Лоръл погледна сякаш одобрително.
- Би ли го документирала и да ми го изпратиш?
- Кое?
Пуаза.
- Това, което току-що ми каза за проследяването и за вида на компютъра.
- Тъкмо се канех да го напиша на дъската - отговори Сакс и посочи към бялата дъска.
- Всъщност искам всичко да се документира почти в реално време, ако е възможно - кимна прокурорката към собствената си купчина папки. - Ако обичаш. - Последното изречение беше по-скоро като размахан меч.
Сакс имаше против, но не ѝ се водеше тази битка. Написа кратката бележка.
- Благодаря ти - додаде Лоръл. - Изпрати ми я като имейл, сама ще си я принтирам. На сигурния сървър, разбира се.
- Разбира се. - Изстреля бележката, забелязвайки, че микромениджмънтът на прокурорката не засягаше Линкълн Райм.
Телефонът ѝ звънна и тя изви учудено вежди, като видя кой я търси.
Най-сетне. Солидна следа. Обаждаше се секретарка от службата „Елитни лимузини“, една от десетките, на които Сакс беше звънила по-рано, за да пита дали Робърт Морено се е възползвал от услугите им на първи май. Всъщност беше. Жената ѝ съобщи, че той е наел кола и шофьор, когото е осведомил къде ще пътува едва след като колата го е взела. Компанията нямаше сведение за спирките му, но служителката даде на Сакс името и телефонния номер на шофьора.
След това тя му звънна, представи се и попита дали може да отида да поговори с него във връзка с един случай.
Той се съгласи и ѝ даде адреса си. Говореше със силен и трудноразбираем акцент. Тя затвори и си облече сакото.
- Намерих шофьора на Морено от посещението му тук на първи май - каза на Р^йм. - Ще говоря с него.
- Ще можеш ли да напишеш бележките от разговора си с агент Делрей, преди да тръгнеш?
- Веднага щом се върна.
Сакс забеляза, че Лоръл леко се напрегна, но явно прокурорката не искаше да води тази битка.
14.
На този етап от разследването Линкълн Райм обикновено би потърсил помощ, вероятно от най-добрия лабораторен криминолог в Нюйоркската полиция. Мел Купър.
Обаче присъствието на слабичкия и невъзмутим Купър беше безсмислено без веществени улики, затова Райм само го предупреди да стои на повикване - което от устата на Линкълн означаваше да бъде готов да зареже всичко, освен ако не му правят операция на сърцето, и веднага да си домъкне задника в лабораторията.
Което не изглеждаше твърде вероятно в момента. Райм отново се бе заел със задачата, отнела му цяла сутрин - опита се да намери веществени доказателства, свързани със стрелбата по Морено.
Някакъв служител от бахамската полиция в Насау за четвърти път го оставяше на изчакване по телефона. Най-накрая нечий глас каза:
- Да, ало? С какво мога да ви помогна? - попита жена с мелодичен алт.
Крайно време беше. Той обаче овладя нетърпението си, макар да му се налагаше отново да обяснява.
- Обажда се капитан Райм от Нюйоркската полиция. - Вече не казваше „консултант“ или „сътрудник“, защото така ставаше твърде сложно и явно предизвикваше подозрение. Щеше да накара Лон Селито да го упълномощи официално, ако някой го надушеше, че блъфира. (Всъщност дори му се искаше - блъфиращите са хора, които постигат своето.)
- Да, от Ню Йорк.
- Бих желал да разговарям с някого от съдебна медицина.
- Криминолог, да.
- Точно така. - Райм си представяше жената, с която разговаряше, като ленива и неособено умна чиновничка, седнала в прашен кабинет без климатик, под бавно въртящ се вентилатор.
Вероятно недостоверна представа.
- Извинете, кой отдел търсехте?
- Криминологията. Някой началник. Във връзка с убийството на Робърт Морено.