Выбрать главу

-      Изчакайте, моля.

-      Не, ако обичате... Един момент!

Изщракване.

Мамка му!

Пет минути по-късно той разговаряше с полицайката, при­ела първото му обаждане, но тя изглежда не го помнеше. Или се преструваше, че е така. Райм повтори молбата си и този път в изблик на вдъхновение добави:

-      Извинете, че съм толкова настойчив, но репортерите не спират да звънят. Ще се наложи да ги насоча направо към вас, ако не мога да им дам нужната информация.

Нямаше представа що за заплаха може да е това.

-      Репортери ли? - попита жената със съмнение.

-      От Си Ен Ен, Ей Би Си, Си Би Ес, „Фокс“. Отвсякъде.

-      Разбирам. Добре, господине.

Думите му обаче свършиха работа, защото този път изчака на телефона най-много три секунди.

-      Поатие на телефона - прозвуча дълбок и мелодичен глас с британски акцент и карибска интонация. Райм я разпозна не защото самият той беше ходил на островите, а заради ролята си, довела до изпращането в нюйоркските затвори на хора от тази част на света. Ямайските банди несъмнено се вихреха с много повече насилие от мафията.

-      Ало, обажда се Линкълн Райм от Нюйоркската полиция. - Идеше му да добави: и да не сте посмели да ме оставите на изчакване, но се въздържа.

-      А, да - предпазливо рече бахамското ченге.

-      С кого разговарям? Полицай Поатие, правилно ли чух?

-      Ефрейтор Майкъл Поатие.

-      Криминолог ли сте?

-      Не, аз водя разследването на разстрела на Морено... Чакай­те, Линкълн Райм ли казахте. Капитан Райм? Виж ти!

-      Чували ли сте за мен?

-      В лабораторията имаме една от вашите книги по кримино­логия. Чел съм я.

Може би това щеше да му спечели поне частица съдействие. От друга страна, ефрейторът не спомена дали харесва книгата и дали я намира за полезна. От биографията на последна стра­ница ставаше ясно, че Райм се е пенсионирал - факт, който за щастие явно не беше известен на Поатие.

Райм поде речта си. Без да споменава Мецгър или НРОС, той обясни, че Нюйоркската полиция има подозрения за амери­канска връзка в убийството на Морено.

-      Имам някои въпроси във връзка със стрелбата, за уликите. Имате ли време сега? Може ли да поговорим?

Пауза, съперничеща на паузите на Нанс Лоръл.

-      Опасявам се, че не, господине. Разследването по случая „Морено“ засега е прекратено и има...

-      Как така прекратено? - Неразрешен случай на убийство, станало преди седмица? В момента би трябвало разследването да е в най-интензивната си фаза.

-      Точно така, капитане.

-      Но защо? Арестували ли сте някой заподозрян?

-      Не, сър. Първо, не разбирам за каква американска връз­ка говорите - убийството е дело на наркокартел от Венецуела. Най-вероятно. Очакваме новини от местните власти, преди да продължим. А лично аз трябваше да се заема с по-спешен слу­чай. Изчезнала студентка. Американка. Ох, стават такива прес­тъпления у нас - додаде отбранително, - но рядко, много рядко. Знаете как е, сър. Изчезва красива студентка и пресата ни се нахвърля. Като лешояди са.

Пресата. Може би заради това Райм най-после успя да гово­ри с някого. Блъфът му беше засегнал болно място. Ефрейторът продължи:

-      При нас изнасилванията са много по-малко, отколкото в Нюарк, Ню Джьрси, значително по-малко. Но изчезването на студентка на островите се раздува като през телеобектив. Поз­волете да ви кажа, с цялото ми уважение, че вашите новинарски емисии са изключително несправедливи. Британската преса също. Сега обаче имаме изчезнала американска студентка, не английска, така че се занимаваме със Си Ен Ен и останалите лешояди. С цялото ми уважение.

Вече дърдореше несвързано - за да го отклони, според Райм.

-      Ефрейторе...

-      Много е несправедливо - повтори Поатие. - Студентка пристига тук от Америка. Идва на почивка или... да учи тук един семестър. А вината винаги е наша. Говорят ужасни неща за нас.

Криминологът беше изгубил и последната си капчица тър­пение, но се мъчеше да запази спокойствие.

-      Ефрейторе, нека се върнем отново на убийството на Море­но. Сигурни сме, че картелът няма нищо общо със смъртта му.

Мълчание в рязък контраст с дърдоренето на полицая преди малко. И после:

-      Е, моите усилия са насочени към намирането на студент­ката.

-      Пет пари не давам за студентката - изстреля Райм, вероят­но проявявайки лош вкус, но в момента наистина не му пука­ше. - Робърт Морено. Моля ви. Има американска връзка и аз я разследвам в момента. Доста е спешно.

Задача: Ал-Барани Рашид (НРОС: abr942pd5t)

Роден: 2/73, Мичиган