Райм нямаше никаква представа кой е Рашид, следващото име на опашката от ЗСЗ, и се съмняваше, че е невинен баща от Кьнектикът. Но беше съгласен с Нанс Лоръл, че този човек не бива да умре заради невярна или подправена информация.
Изпълнение: 5/19...
- Бих желал да получа копие от доклада от местопрестъплението, снимки и мястото, от което е стрелял снайперистът, доклад от аутопсията, лабораторните анализи. Цялата документация. И цялата налична информация за човек на име Дон Брънс, намирал се на острова приблизително по време на стрелбата. Това е неговото прикритие. Псевдоним на снайпериста.
- Ами всъщност още нямаме окончателния доклад. Имам някои бележки, но не са завършени.
- Не са завършени ли? - процеди Райм. - Убийството е станало на девети май.
- Мисля, че е така.
Мислел?
Изведнъж Линкълн се притесни:
- Направен ли е оглед на местопрестъплението?
- Ами, да, естествено.
Е, какво облекчение!
- Веднага се заехме в деня, след като господин Морено беше застрелян.
- На следващия ден ли?
- Да. - Поатие се поколеба, сякаш разбираше, че е сгазил лука. - Имахме друг проблем, друг случай през същия ден. Известен адвокат беше убит и ограбен в центъра на града, в кантората си. Това беше по-важно. Господин Морено не е наш гражданин, а адвокатът беше.
Две обстоятелства съществено намаляваха значението на местопрестъплението за следователите. Първото беше замърсяването му от хората, минали оттам - включително самите небрежни полицаи. Второто беше изминалото време между престъплението и огледа. Основните улики за установяването на самоличността на заподозрения и за отправяне на обвинението можеха да се изпарят буквално за часове.
Еднодневно забавяне на огледа за важни улики намаляваше броя им наполовина.
- Значи местопрестъплението още е запечатано?
- Да, сър.
Е, това поне беше нещо. Райм произнесе с тон, който се надяваше да звучи достатъчно мрачно:
- Ефрейтор, причината да се замесваме е, че който е убил Морено, ще продължи да убива.
Този път пауза.
- Наистина ли мислите така? - Прозвуча искрено разтревожен. - Тук ли?
- Не знаем.
После някой друг заговори ефрейтора. Нечия ръка закри телефонната слушалка и Райм вече не чуваше мърморенето. Поатие отново се върна на линията.
- Ще си запиша телефона ви, капитане, и ако успея да открия нещо полезно, ще ви звънна.
Райм стисна зъби. Продиктува номера си и бързо попита:
- Бихте ли претърсили отново местопрестъплението?
- С цялото ми уважение, капитане, вие в Ню Йорк разполагате с много по-голям ресурс от нас. Честно казано, всичко това ми идва малко в повече. Първият ми случай на убийство е. Чужденец активист, снайперист, луксозен курорт и...
- Първият ви случай на убийство ли?
- Ами да.
- Ефрейтор, с цялото ми уважение... - повтори той репликата на мъжа, - може ли да говоря с началника ви?
Поатие не звучеше оскърбено, когато отвърна:
- Един момент, моля. - И отново ръката закри слушалката. Райм чуваше приглушените думи. Сякаш различи думите „Морено“ и „Ню Йорк“. Поатие се обади отново след секунди: - Съжалявам, капитане. Оказва се, че началникът ми го няма, но аз имам номера ви. С радост ще ви се обадя, когато разполагаме с още нещо.
Райм смяташе, че това може да се окаже единственият му шанс, и съобрази бързо:
- Кажете ми само едно: извадихте ли куршумите цели?
- Единия да... - Разговорът секна. - Не съм сигурен. Извинете ме, моля. Трябва да вървя.
- Куршумът? Това е най-важното за случая. Само ми кажете...
- Струва ми се, че сгреших по този въпрос. Вече трябва да затварям.
- Ефрейторе, от кой отдел на полицията ви прехвърлиха?
Поредната пауза.
- От Бизнес инспекции и лицензи, сър. А преди това бях в пътна полиция. Трябва да затварям.
И разговорът прекъсна.
15.
Джейкъб Суон спря сивия си нисан до къщата на шофьора на лимузината на Робърт Морено.
Техничарите се бяха свързали с него. Бяха научили, че Морено е използвал услугите на „Елитни лимузини“, докато е бил в града на първи май. Установи също, че Морено винаги наемал един и същ шофьор. Казваше се Влад Николов. След като беше редовният шофьор на активиста, той вероятно имаше информация, до която следователите биха искали да се доберат. Суон трябваше да се погрижи да не получат фактите.
Звънна набързо от предплатена карта и научи, че в момента шофьорът си е у дома. Гласът му със силен руски или грузински акцент звучеше малко изморено, следователно беше работил до късно предната нощ. Добре. Значи нямаше да излиза скоро. Обаче Суон знаеше, че трябва да действа бързо. Полицията не можеше да изрови същите данни толкова безнаказано, колкото неговия технически отдел, обаче дори формалната проверка щеше да разкрие самоличността на шофьора.