„Сетих се“ - помисли си Райм. Сигурен беше, че познава работодателя ѝ. И любопитството му се засили.
- Линк, това е Бил Майърс - каза му Селито.
- Капитане, за мен е чест - кимна посетителят. Той използва последната титла на Райм в Нюйоркското полицейско управление, преди да се пенсионира по болест преди няколко години. Това потвърди длъжността на Майърс; Райм беше познал - офицер. И то доста висш.
Райм придвижи електрическата си инвалидна количка напред и подаде ръка. Офицерът забеляза рязкото движение, поколеба се и после я пое. И Райм забеляза нещо: Сакс леко настръхна. Тя не харесваше, когато той използва крайника и пръстите просто така, без да е необходимо, от учтивост. Но Линкьлн Райм не можа да се сдържи. Изминалото десетилетие беше изпълнено с усилия да поправи това, което му причини съдбата. Гордееше се с няколкото си победи и ги експлоатираше.
Освен това каква полза от играчката, ако не можеш да си поиграеш с нея?
Майърс представи и мистериозната посетителка. Казваше се Нанс Лоръл.
- Линкълн - представи се. Още едно ръкостискане, изглежда беше по-силно от това на Майърс, въпреки че Райм не можеше да определи. Жестът не бе съпътстван от усещане.
Острият поглед на Лоръл се вряза в гъстата кестенява коса на Райм, в месестия му нос, в пронизващите му тъмни очи. Тя изрече само „Здравейте“.
- И така - каза той, - вие сте ЗП - заместник-прокурор.
Тя не реагира на умозаключението му, което отчасти беше предположение. Поколеба се, после потвърди:
- Да.
Гласът ѝ беше рязък, наблягаше на съскащите звуци. После Селито представи Майърс и Лоръл на Сакс. Офицерът се отнесе с нея, сякаш беше напълно наясно и с репутацията ѝ. Райм забеляза, че Сакс леко потрепери, когато тръгна към него, за да се здрависат. Докато се връщаше към стола, походката ѝ се нормализира. Сигурен беше, че я видя да взема няколко противовъзпалителни таблетки и да ги гълта без вода. Не прибягваше до нищо по-силно, колкото и остра да беше болката.
Оказа се, че и Майърс е капитан по ранг и управлява отдел, който Райм не беше чувал, очевидно беше нов. Специални операции. Съдейки по самоувереното му поведение и пронизващите очи, Райм предположи, че той и костюмът му имат власт в Нюйоркското полицейско управление. Вероятно беше играч, хвърлил око на бъдеще в градската управа.
Самият Райм никога не се беше интересувал от игрите в институции като Нюйоркското полицейско управление, още по-малко от това, което се простираше отвъд - Олбъни или Вашингтон. В момента го интересуваше само присъствието на този мъж. Появата на старши полицай от мистериозен отдел, придружен от съсредоточеното душене наоколо на заместник-прокурор, обещаваше задача, която щеше да го държи далеч от убийствената скука, превърнала се в най-големия му враг след инцидента.
Той усети тръпката на нетърпение в сърцето си, но чрез слепоочията си, а не в безчувствените си гърди.
- Ще я оставя да разгърне историята - каза Бил Майърс.
Райм се опита да срещне погледа на Селито, но той отклони очи.
- Започвайте. - Райм не харесваше подобни измислени термини, употребявани от бюрократите и журналистите. „Визионер“ беше друг наскоро измислен термин. Също и „кабуки“. Тези думи бяха като яркочервени кичури в косите на жена на средна възраст или татуировка върху буза.
Последва още една пауза и Лоръл заговори:
- Капитане...
- Линкълн. Оттеглих се.
Нова пауза.
- Да, Линкълн, занимавам се с едно дело и поради определени необикновени обстоятелства ми беше предложено вие да поемете разследването. Вие и детектив Сакс. Чувам, че често работите заедно.
- Точно така. - Чудеше се дали заместник-прокурор Лоръл някога се отпуска. Надали.
- Ще обясня - продължи тя. - Миналия вторник, девети май, в луксозен хотел на Бахамите е бил убит гражданин на САЩ. Полицията там разследва престъплението, но имам причина да вярвам, че стрелецът е американец и се е върнал в страната. Вероятно в района на Ню Йорк.
Преди почти всяко изречение тя правеше пауза. Дали подбираше думите, или оценяваше пасивите, ако грешната дума излезе от устата ѝ?
- Няма да повдигам обвинения срещу извършителите. В щатския съд трудно се води дело за престъпление, извършено в друга държава. Може да се направи, но ще отнеме много време. - Последва още по-сериозно колебание. - Важно е да се действа бързо.
Райм се зачуди защо.
Интригуващо...
- Търся други, независими обвинения в Ню Йорк - продължи Лоръл.