Райм отбеляза, че и двамата мъже - прокурорът на Манхатън и правосъдният министър - са от политическата партия, която е в опозиция на сегашната администрация във Вашингтон. Основателно ли беше да се отчита този факт? Реши, че цинизмът не е циничен, ако фактите го подкрепят.
- Добре дошли в гнездото на осите - каза Селито и всички му отвърнаха с усмивка, с изключение на Лоръл.
- Затова предложих вас, капитане, когато Нанс дойде при нас. Вие, детектив Селито и Сакс работите малко по-независимо от другите. Не сте вързани за центъра, както повечето следователи - обърна се Майърс към Райм.
В момента Линкълн Райм беше консултант на Нюйоркското полицейско управление, ФБР и всяка друга организация, която беше склонна да плати значителната сума, която той взимаше за услугите си, стига случаят да беше поне малко предизвикателен.
- И кой е главният заговорник, ръководителят на НРОС? - попита.
- Казва се Шрив Мецгър.
- Имате ли някаква информация за убиеца? - попита Сакс.
- Не. Може да е военен, което би било проблем. Ще извадим късмет, ако е цивилен.
- Ще извадим късмет ли? - отново се обади Сакс.
Райм предположи, че Лоръл има предвид, че военната правосъдна система ще усложни нещата. Обаче тя обясни:
- Съдебните заседатели съчувстват повече на войници, отколкото на наемни убийци или цивилни извършители.
- Споменахте двама заговорници заедно с убиеца. Кой е другият освен Мецгър? - попита Селито.
- Ааа - продължи Лоръл леко презрително, - президентът.
- На кое?
Независимо дали отговорът изискваше внимателно колебание, тя все пак направи пауза.
- На Съединените щати, разбира се. Сигурна съм, че всяко поръчково убийство изисква одобрението на президента. Но няма да го разследвам.
- Господи, надявам се, че няма! - отвърна Лон Селито със смях, който прозвуча като потисната кихавица. - Това е повече от политическа мина. То е шибано ядрено оръжие!
Лоръл се намръщи, сякаш трябваше да превежда коментара му от исландски.
- Политиците не са проблем, детективе. Дори президентът да е действал извън правомощията си, като е поръчал убийството, наказателната процедура в неговия случай би била обвинение в държавна измяна. Но очевидно това не е в моята юрисдикция.
4.
Миризмата на риба на грил вероятно със зелен лимон и банан го разсея за миг. Нещо друго, някаква подправка. Не можеше да определи точно.
Подуши въздуха отново. Какво можеше да е?
Стегнат, с късо подстригана кестенява коса, той продължи разходката си по разбития тротоар - черен път, където напълно липсваха бетонни плочки. Беше много горещо и той се зарадва, че поне не носи вратовръзка. Отново спря близо до буренясал двор. Улицата с ниски магазини и пастелни къщи, които се нуждаеха от още боя, беше безлюдна в късната сутрин. Нямаше хора, само два мързеливи мелеза се бяха изтегнали на сянка.
После се появи тя.
Излизаше от магазин „Дийп Фън Дайв“ и вървеше в посока Уест Бей.
Младата жена беше с тен и светлоруса разрошена коса, а от слепоочието до гърдите ѝ се спускаше тъничка плитчица, украсена с мъниста. Фигурата ѝ беше като на пясъчен часовник, но тъничък. Носеше жьлто-червен бански костюм и прозрачен оранжев шал, завързан на кръста. Стигаше до глезените ѝ. Беше гъвкава, енергична и усмивката ѝ можеше да бъде палава.
Каквато беше сега.
- Я виж ти - каза тя и спря до него.
Мястото беше тихо, недалеч от центъра на Насау и доста замряло в търговско отношение. Кучетата гледаха летаргично, с провиснали уши като подгънати страници в книга.
- Здрасти! - Джейкъб Суон свали слънчевите си очила, избърса лице и пак ги сложи. Щеше му се да си беше взел слънце-защитен лосион. Пътуването до Бахамите не беше планирано.
- Хм. Може би телефонът ми не работи - изрече Анет кисело.
- Вероятно работи - предположи той с гримаса. - Знам. Казах, че ще се обадя. Виновен съм.
Обаче вината му беше съвсем дребна. Анет беше жена, за чиято компания той беше платил, така че престорено свенливата ѝ забележка не беше толкова остра, колкото щеше да бъде при други обстоятелствата.