Ксавиера Холандер
Професия проститутка
Глава 1
Гумени души
Почти от момента, в който бяхме вкарани в претъпканата като обор за добитък килия на известния с лошата си слава затвор тумз в Ню Йорк, обръгналите по затворите черни проститутки непрекъснато ни тормозеха:
- Хей, мръсна мадамо, обзалагам се, че във вашата къща за ебане от висока класа, го нямате номера с въртене на черен задник!
- Аха, сигурно вашите богати бели джонита не могат да си купят лакрица от вашата сладкарница!
- Тази пчела-царица на проститутките се страхува нещо черно да не се открие в нейните бели чаршафи, нали сладурче?
Крясъците отначало бяха неприлични, станаха грозни и накрая, заплашителни - ти там, с червено бяло синята курвенска рокля, не се навеждай толкова много напред, че иначе ще ти я скъсам и ще ти я изям! Още пет минути и можеше да стане някоя кървава баня, в която със сигурност ние щяхме да бъдем победените.
Ние бяхме седем, а те двадесет, и общото презрение на тези улични проститутки към нас, скъпите момичета за развлечение, ги обединяваше. В йерархията на проститутките, ние бяхме аристократките, а те плебеите и затворът беше великият уравнител. Стоях с моите момичета, скупчени до решетката на килията, оставяйки колкото се може повече разстояние между нас и черните уличници.
Даже ако искахме да седнем между другите, нямахме възможност. Тези, които бяха заели местата на малкото неудобни скамейки, ревниво ги пазеха. Ако някоя станеше да пие вода или по малка нужда, веднага някой пъргав задник заемаше нейното място. Някои момичета, изнурени от нощното кръстосване на тротоарите, лежаха на бетонния под, подложили глава на скута на други. Те спяха въпреки мъчителните звуци, издавани от наркоманите в съседните килии, които кашляха, повръщаха и виеха за помощ. Вонята от повърнатата храна, урината и потните тела беше задушаваща. Редиците оредяха и намаляха, когато една група момичета, извикани от едра като бик надзирателка, бяха отведени в съдебната зала и на тяхното място вкараха други.
- Идвайте, сега ще се явите пред съдията! Всяка нова група момичета се включваше в котешкия концерт.
- Хей, мадамо, да си ебеш мамата, можеш ли да ни обясниш защо във вашето луксозно заведение няма нищо цветно?
- Заплашително се обади една проститутка със злобна физиономия и неоново-оранжева перука. Предпазливостта от моя страна беше сменена от раздразнение, после от яд.
- Виж какво - казах - и черни момичета работят за мен. И то няколко … Даже другарката ми по стая е черна. Ето я там!
Посочих към Аврора, грациозно светлокожо момиче, която стоеше настрана от нас. Проститутка още от 16 години и ветеран на много арести, опитът я беше научил как да се докопа до някое място за седене и също как да остане незабелязана при такива сцени. Аврора седеше в един ъгъл, с руса перука и тъмни очила, с вдигната до брадичката яка, мъчейки се да се слее със стената. Тя се сви, когато 20 чифта маслинени очи се приковаха към нея. Проститутките спряха да оправят перуките си да боядисват ноктите си с лак, който се появи мистериозно от някъде, макар че всички ръчни чанти бяха конфискувани предварително.
- Я виж - проскърца най-после едно въглено-черно момиче - този мелез не е черен, а полубял.
- Тази дрипа сама не знае каква е - каза едно момиче, с лице на сепия и глас на карнавален глашатай.
Тя и нейната приятелка станаха от местата си и се запътиха към Аврора, за да я видят по-добре, а може би и да се нахвърлят върху нея. Всички ние ги наблюдавахме. Това трябваше да бъде момента на избухването. Точно тогава вратата на килията се отвори и едрата черна матрона въведе дебело бяло момиче, което куцаше с патерици. Ръцете и краката и бяха целите покрити с язви и тя изглеждаше като побъркана от наркотици.
Когато матроната добродушно се опита да я настани на едно от празните места, куцата проститутка изкрещя:
- Не ме пипай, черна курво! - И започна да вие, докато патерицата и нанасяше свирепи удари по главата на матроната.
Това беше последната капка, която препълни чашата на тази напрегната атмосфера, предизвикана от заловената развратница. Момичетата се развикаха и разпищяха: Юмруци, ръце, крака и патерици се размахваха. момичетата и аз бързо се скрихме зад преградата на писоарите и чакахме какво ще стане по-нататък. Три яки надзирателки се втурнаха в килията и бързо укротиха истеричното бяло момиче. Какво ли щеше да се случи? Слава богу не трябваше да чакаме за да научим.
- Я елате вие там, зад преградата. Сега ще се явите пред съда.