Лизбет, от дигите, беше лудо влюбена в мен и се смяташе за мъжкия партньор, но с навлизането ми в лесбийството, аз открих, че съм определено “мъжкарана”, така че ние поведохме война за надмощие и скъсахме. Срещах още много момичета, с помощта на моята фризьорка, която беше също любовница на Хелън и скоро половият ми живот, стана, отчасти хетеросексуален и отчасти хомосексуален, а по някога - щастливо съчетание и от двете.
Някъде по онова време, под свое покровителство ме взе една по-възрастна светска двойка, живееща в разкошна къща от XVII век в художническата колония на принсен, остров в амстердам. Даедо, съпругът, беше мъж на 40 години, а силва, неговата жена, беше 8 години по-възрастна. Вечер, в края на седмицата, често приспивах у тях и повечето седях и клюкарствувах със силва, привлекателна, жизнерадостна жена, докато даедо, който беше собственик на някаква компания, работеше в кабинета си.
Една вечер, в нейната спалня, тя ме помоли да и направя масаж на гърба. Току-що беше излязла от банята и лежеше по корем на леглото.
- Защо не се съблечеш, Ксавиера?
Бях доста изненадана от нейния аванс и да си кажа право, мисълта да се любя с 50 годишна жена не ме привличаше. Докато я разтривах, тя започна тихо да стене и се възбуждаше все повече.
- Ксавиера, съблечи се и ела да се любим - помоли ме тя.
Когато се обърна по гръб, видях големи твърди гърди, а хубавите гърди винаги са ме привличали, даже като дете съм имала привичката да “суча” от гърдите на мама, доста рано разбрах, че съм двуполова и съм изпитвала пълно удовлетворение, както от хомо- така и от хетеро сексуалните отношения. Където съм аз, там няма грях. Така че се съблякох и легнах с нея. Безпокоях се да не влезе съпругът и, но изглежда, че не я беше грижа.
И точно когато тя лежеше на лявата си страна, с лице към мен, а аз бях започнала да “ям сливата й”, чух, че влезе Даедо. Той не каза нищо, но в следващия миг, почувствувах големия му член, опрян в гърба ми. За малко оставих силва и започнах да го смуча. Когато се обърнах пак към нея, той ми го вкара отзад, докато аз я дразнех с вибриращия си език.
Всеки се забавляваше, дори и кучето се присъедини, като лижеше краката ни и подскачаше наоколо. След това, тримата, без кучето, до карани до лудост, стигнахме едновременно до кулминационната точка, като пищяхме, охкахме и се смеехме. След това, от време на време се режехме заедно, защото, по това време, аз нямах никаква постоянна връзка. И по своему бях още влюбена в Хелга, която междувременно се беше омъжила за заможен собственик на пътническа агенция и очакваше дете.
Веднъж или два пъти седмично, имах полови сношения със случайни приятели, но честно казано, холандците ме оттегчаваха до смърт. Никога не съм имала и не съм харесвала скучния, сериозен холандски манталитет. Повече приличам на баща си, бонвиван и имам нужда от нещо повече в живота си от неромантичните, стиснати холандци, с техните прочути “холандски почерпки”, при които всеки плаща за себе си. Приятели, които ме бяха посетили напоследък, дошли току-що от южна африка , ми бяха разказали за красотата на тази страна и топлото време през цялата година. Ако желаех да емигрирам там, южно африкан- ското правителство щеше да ми плати напълно пътните разноски.
И така … Далеч от студа, лошото настроение и дъждовните лета. На юг, към слънцето и към моята сестра, която живееше там. Всъщност на мен ми беше по-омръзнал холандския манталитет, макар че холандия е очарователна страна, а амстердам е станал напоследък, един от най-модерните градове в европа. Може би причината не беше в самата холандия, а в моя вътрешен глад за нови, интересни места. Фактът, че моята заварена сестра (дъщеря от първия брак на баща ми), живееше в йоханесбург с мъжа и с децата си, още повече ме окуражаваше да отида там. Когато реша да направя нещо, правя го бързо. Уредих визите, купих си билет и си уредих личните работи за заминаването ми от Холандия.
Имаше още нещо, което трябваше да направя, преди да се кача на самолета. Трябваше да кажа довиждане на моята хубава Хелга, която вече беше бременна в деветия месец. Когато отидох да я видя за последен път, тя беше по нощница и нищо не беше по-вълнуващо за мен, от гледката на изпъкналия и корем и прекрасните и гърди.
- Хелга, - казах аз - моля те, нека докосна гърдите и корема ти, те са толкова хубави.
Отначало тя се поколеба, този път не от скромност, а защото съпругът и, когото не можех да понасям, можеше да влезе.