Той не ме обичаше и чувството беше взаимно. Навярно това беше ревност, но аз го намирах наистина непоносим. Името му беше Де Боер, което значи фермер, и то му подхождаше идеално. Той вече беше преровил нейните писма и беше намерил любовните обяснения, които и бях изпращала от разни европейски страни. Като си спомня за онези времена, мисля, че просто съм била глупава, защото тя никога не ми отговаряше. Обаче, при това последно посещение, тя се съгласи да ми позволи да я докосна и вдигна нощницата си.
Покрих с леки целувки гърдите и около зърната и малко мляко потече. Аз пак почувствувах, че я обичам, само че този път не изпитвах желание за нещо повече. Изпитвах съвсем чиста любов. Не можех да повярвам, че след 5 години целувах и галех тези божествени гърди и Хелга ми позволяваше това. От опита и контактите, които съм имала от тогава, това е все още най-скъпия момент, за който мога да си спомня. Тъкмо се канех да и кажа колко я обичам, когато един почервенял и разярен Де Боер се втурна в стаята и ми заповяда да напусна къщата.
- Ако още веднъж я хвана тук, ще изхвърля и двете ви! - Изкрещя той на жена си.
Няколко дена по-късно, моето семейство и приятелите ми, със сълзи на очи, ми пожелаха на добър път към Южна Африка и всички, освен мен, плачеха.
- Върни се при нас - каза през сълзи мама, но още тогава знаех, че това няма да стане никога. Единственото нещо, което ме свързваше с Холандия освен родителите ми, ако щете вярвайте, беше Хелга и тя беше една неосъществима мечта.
Глава 3
Южна Африка
Полетът от Амстердам до Йоханесбург обещаваше да бъде много продължителен, но не непременно скучен. Седях до един симпатичен италиански търговец с божествено чувство за хумор иизискано държание. По време на вечерята, поднесена веднага след тръгване, ние се впуснахме в оживен разговор, като открихме, че имаме общи интереси към много неща, включително и класическата музика. Той беше толкова чаровен, че докато стюардесата успее да вдигне нашите табли, аз вече желаех да се нахвърля върху него.
Беше нужно голямо акробатическо изкуство, за да се направи този номер без да ни видят. Накрая направихме това, като аз се покрих през глава с леко одеало и се престорих, че искам да измъкна тоалетната си чантичка изпод мястото му до прозореца. Това така ни настрои, че ни се прииска да се отрежем още тогава. Но първо трябваше да потърпим, докато момичетата раздадат одеала и възглавници, намалят светлината и докато всички се настанят да почиват. Щом като теренът се изчисти, ние прибрахме облегалките за ръце между нас, свихме се под едно одеало, той долепи гърба ми във формата на лъжица и започнахме любов.
Трябваше да бъдем много тихи и както скоро открихме, много внимателни, защото той на два пъти стана толкова буен, че аз едва не паднах от креслото. Така си играехме между минаванията на стюардесата по присветване на някоя лампичка за повикване и ходенето на сънливи пасажери до тоалетната. Предизвикателството да правиш любов на височина 3000 фута във въздуха го правеше още по-вълнуващо. Да си призная, приличахме на сардини в кутия и беше много неудобно, но даже и така, докато изгрее зората, се бяхме чукали 3 пъти.
Когато сервираха закуската, ние станахме схванати и лепнещи и най-после обтегнахме свитите си крака. Остатъка от пътуването прекарах, подготвяйки се да се срещна с моите роднини мона и ян, които бях виждала само веднъж, по време на свадбеното им пътешествие в Амстердам. Мона, като мен, беше родена в Индонезия, но майка и, красива руска балерина, я отвела със себе си след развода и те с баща ми изгу били всякаква връзка помежду си. Когато се запознах с тях, спомням си, че си помислих какъв прекрасен човек е тя и колко хубав е мъжът и. Даже като момиче на 14 години ми се искаше някой ден да му стана любовница. Ян беше минен инжинер, от френско-хугенотски произход, висок, добре сложен, с тъмна къдрава коса.
Той беше истински гражданин на Южна Африка, упорито отстояващ правата си и горд със своята мъжественост. И двамата бяха на Йоханесбургското летище, за да ме посрещнат и това беше радостна среща с много прегръдки, целувки, смях. Мона беше все така мила, както я помнех, а ян беше станал още по-хубав. Там имаше и едно момиче, на име Дини, която не бях виждала преди, но с която си бях кореспондирала чрез една приятелка - лесбийка в Ам- стердам. Тя ме позна по снимката, която и бях изпратила и направо се приближи и се представи на мен и на моите роднини. Дини работеше в KLM, холандските въздушни линии и си разменихме телефонните номера, уговорихме се да се срещнем, когато се настаня, и мона, ян и аз потеглихме към моя нов дом. След половин час пътуване, пристигнахме пред една великолепна бяла къща в изключително хубава покрайнина на Йоханесбург.