Но тя беше главно мъжка лесбийка, която специализираше прелъстяването на по-възрастни жени, нещастни в брака. Те бяха много щедри към Дини и и даваха много хубави подаръци. Най-накрая, Дини и аз напълно прекъснахме любовната си връзка и аз се впуснах да се забавлявам в “смесени двойки”, в които, един по един, биваха включвани всички постоянни посетители на доусънс. Своето непрофесионално поведение от онова време, приписвам на общата южно африканска атмосфера.
Както във всяка колония, принадлежаща към едно президентско управляващо бяло малцинство, глезе- но от слуги, неизбежно се разпространява скуката и безотговорността. Извън моята добре платена и обложена с данъци работа, цялото ми време беше вложено в търсене на удоволствия. Едни и същи отегчителни пияници се влачеха с едни и същи пияни компании,създавайки един все по-затворен, кръвосмесителен кръг, като всеки връткаше своята или приятелката на другия. Вследствие на такова поведение, така наречените норми бързо западат. Например Южна Африка има един от най-високите проценти от самоубийства на глава от бялото население в света. Цифрата се увеличава от броя на хомосексуалистите, докарани до пълно отчаяние поради служебна, жилищна и обществена дискриминация.
Момчетата и момичетата-пеперуди биват преследвани из целия Йоханесбург от един бар в друг, като във всяко тяхно свърталище се устройват хайки. Консервативното правителство - хората, говорещи африкаанс (хо- ландско наречие,говорено в южна африка) - и не по-либералните англичани смятат, че сексът, във всяка форма (даже, едва ли не този в брака) е грях. В йо-бърг или джубърг, какточесто го наричат поради многото евреи, които живеят там - африканерите, потомци на стари фамилии от първите холандски колонисти, рядко се женеха за хора извън своето консервативно и кастово общество. И все пак тези явно тесногръди мъже, обожаваха европейската спонтанност, и бидейки най-популярни, тези момичета, включително и аз, безотговорно се връткахме из целия град. В началото, мъжете ме канеха на хубава вечеря или театър, но постепенно сведоха ухажването само до донасяне на бутилка вино и накрая просто се отбиваха, чукваха и си отиваха.
За късо време си спечелих “слава” сред тази лицемерна тълпа и в компания,подигравателноговореха по мой адрес:”Ето я летящата хо- ландка - прелита от легло на легло”. Именно тогава бях отблъсната от мъжкия манталитет. Те са по при- рода егоисти в желанията си, настояват да правят любов, когато си по- искат и както си искат. Веднъж се опитах да се отскубна от цялата тази прогнила мрежа, но ми се присмяха: - Какво има, да не би малката нимфоманка да се е разболяла? Не съм искала да бъда разпусната и бих се радвала да имам пос- тоянен приятел, с когото да си споделям разни неща и който да ме зак- риля, но се случи така, че през този период не срещнах нито един и Южна Африка Стр. 3-8 накрая наистина ми беше дошло до гуша и мъжете въобще ме подтискаха. Мои най-добри приятели станаха мъжете-хомосексуалисти, които ме научиха да готвя и да обичам балета и операта.
Единствения нормален мъж, на който можех да се доверявам през този мрачен период, беше един дребен евреин-фотограф на име обри. Връзката ни беше платонична, но поне можех да разчитам на него да ме извежда вечерно време, знаейки че няма задни мисли. И обри ме заведе една ноемврийска вечер през 1966 г. На едно празненство на открито, където аз се запознах с мъжа, за когото щях да се сгодя. Поводът за празненството беше денят на гай фоукс, когато англичаните празнуват годишнината от деня, в който един човек с това име се е опитал да вдигне във въздуха сградата на техния парламент. Той, по традиция се отбелязва със фойерверки, и именно това се случи, когато се запознах с нашия домакин. Карл гордън беше на 28 години, американец, икономист, пристигнал неотдавнав Йоханесбург по работа на своята фирма, и беше, по предс- тавите на всички жени, идеална партия. Карл беше красив, с тяло на адонис, облечен стилно в костюм по поръчка. Изглеждаше много мъжествен. На всичко отгоре, живееше сам в приказна къща - имение, с двоен тенис-корт и плувен басейн с олим- пийски размери.
Обри, - смушках аз своя приятел - Карл е най-божествения мъж, когото съм виждала някога, как мога да се запозная с него? Обри беше песимист.
- Не си губи времето, неговата приятелка, гъркиня, ели, се е леп- нала за него като намазана с лепило. И колко прав беше той.
От 7 часа вечерта, когато започна празненството, почти до приключването му, тя го следеше като ястреб, и само коварен заговор, скроен от обри и мен - да развалим ирландското и кафе като го разредим с уиски - я накара да изчезне от хоризонта. Чувствувах, че Карл също е заинтересуван от мен, но той едва успя да намери време да си запише телефонния ми номер и да ми назначи среща за неделя преди да дойде време всички да се разотидат. Останалото време от седмицата едва се влачеше. Седях до бюрото си денем или лежах нощем в леглото, мечтаейки за красивия роман, който щяхме да изживеем.