Точно този ден, преди вечеря, Карл заговори за чувствата си.
- Ксавиера, - започна той, като ме прегърна - до сега не съм ти казвал, какво чувствувам, защото исках да бъда сигурен.Не съм хлапак, който прави прибързани обяснения в любов на всяка срещната, за да може да я закара в леглото си. Истината е, че аз те обичам.
Струвашеми се, че се понасям в облаците. Сякаш бях на 16 години, никога по-рано не съм била толкова развълнувана. Всичко, което бих желала в живота си, беше заключено този миг във вилата. За мен това беше началото на живота. Карл продължи:
- И искам да те попитам дали би станала моя жена?
Дали бих станала? Ако зависеше от мен, бях готова да се омъжа за него ощесъщия ден, още тази минута. Но той искаше да прекараме още малко време заедно и да се оженим след като аз пристигна в щатите и се запозная с неговото семейство. За да се запознаем по-добре, Карл предложи да отида с него в Дърбан, където той щеше да прекара още 2 месеца и аз постъпих точно така, щом се освободих от работата си и преостъпих апартамента си. Няколко дни преди коледа, отидох при Карл в дърбан и се нанесох в неговия просторен апартамент, който не си правехме труда да мебели- раме, защото нямаше да останем дълго там.
Нямахме даже газова печка и затова се хранехме само в най-добрите местни ресторанти. Дърбан е живописен град, с великолепни плажове, считани за едни от най-добрите в света.Обичах да ходя там и да наблюдавам младите, здрави младежи с изрусени от слънцето коси, носещи дървени дъски за сърфинг под мишница. По плажовете бяха накацали пъстри павилиони, принадлежащи на индийски търговци продаващи топли кренвирши, сладкиши и сладолед. Циганки сновяха нагоре-надолу, продавайки стоката си. Времето беше горещо и влажно и яркото слънце,струящо от незасенчените от завеси прозорци, ни събуждаше окъпани в пот, още рано сутринта.
Но това не ни пречеше, ние страстно се любехме, след това тичешком прекосявахме пътя и се хвърляхме във водите на океана. След като Карл отиваше на работа, азотивахна пазар, купувах плодове и се връщах на плажа, където той се присъединяваше към мен след обед за да поплуваме. Той беше печелил олимпийска титла по плуване и аз се възхищавах, гледайки как могъщото му тяло пори огром- ните вълни. След това правехме разходка по плажа и съм сигурна, че хората ни смятаха за щастлива и хубава двойка. Карл, с неговия пос- тоянен слънчев загар и тъмни здрави коси и аз с руси кичури коса. Южна Африка Стр. 3
Вечер, след като вечеряхме в някой ресторант, винаги се връщахме удома, за да се любим пак. Вече се превръщахме в роби на телата си. Карл беше много здрав мъж и стигаше до кулминация по 5 пъти на 2 часа. Времето минаваше като хубав сън, никакви конфликти, никакви кавги и аз бях сигурна, че това е върхът на щастието. Даже не поглеждах друг мъж. Интересуваше ме само Карл, моята любов, моят живот. След като напуснахме Дърбан, прекаразме 2 месеца ваканция, като пребродихме свободно цялата източна част на африка. Карл замина за америка, а аз се върнах в Южна Африка, за да пора- ботя и да спечеля достатъчно пари, за да си платя пътя до съединените щати, като Карл, като американски гражданин, щеше да ми ивади виза.
На път за САЩ, Карл се отби в Амстердам специално за да се запознае с моите родители и официално да поиска ръката ми. Баща ми вече беше получил един тежък удар, който го беше парализирал и лишил от способността да говори, но Карл направи силно впечатление на майка ми, която беше много горда, че съм си избрала такъв изискан мъж. През следващите 6 месеца си разменяхме такива пламенни писма, че се чудя как страниците им не се подпалваха. А 2 месеца преди зами- наването ми за америка, аз се върнах в холандия, за да прекарам пос- ледните дни като неомъжена, със семейството си.
Трябваше да замина за Америка през август, но една седмица преди заминаването ми,Карл ми се обади по телефона от Ямайка, като ме молеше, ако мога да отложа заминаването си.
- Налага ми се да остана тук - измънка той.
И даже по пълния със смущения трансатлантически кабел, от тона му заподозрях, че наложителните му причини не са съвсем делови. Същата вечер седнах и му написах дълго писмо, в което му казвах от какво се опасявам и го молех да ми каже дали е срещнал друга жена. “Не съм толкова тесногръда, за да очаквам, че един жизнен мъж като тебе, ще води монашески живот, но не се влюбвай в друга”, молех го аз.