Дългият, изпълнен с любов отговор на Карл ме успокои. “Кълна ти се Ксавиера, че ти си единствената жена, която съм искал в живота си и очаквам да бъда с теб до края на дните си от този декември”.
Глава 4
Холандска почерпка
Гъмжащото от хора Ню Йоркско летище кенеди в това декемврийско утро на 1967 г. Изглеждаше най-негостолюбивото място на земята. Хората се блъскаха в паника, а Карл не се виждаше никъде. Шест часа сутринта не беше свестно време за пристигане в новия свят, но когато можеш да си позволиш само евтин чартърен самолет, нямаш друг избор. Докато митническият чиновник бележеше последния пакет от багажа ми, вечесе бях отчаяла, когато изведнъж се появи познатото лице на Карл.
Аз първа го видях, изтичах към него и обвих ръце около вратаму, готова за целувка, но той извърна лице. Трябваше ли да се срамува да целуне годеницата си на летището? Какво, по дяволите ставаше?
- Ще наема количка за багажа ти - бяха единствените му думи, докато ме водеше през голямата чакалня към солидната си кола, американски модел.
- Добре дошла в Съединените щати. - Каза ми той, докато прекосявахме паркинга. Е, поне ми каза добре дошла! Аз нямах ръкавици, палтото ми не беше достатъчно, за да ме защити от мразовития вятър, а тук човекът, който през последните 8 месеца ми беше пращал страстни писма, картички и телеграми, се държеше с мен като с чужд. Нещо друго имаше в него, освен строгата прическа и липсата на загар и аз трябваше да знам, какво е то.
- Карл, има ли нещо, което трябва да науча?- Запитах го аз. Той включи радиото и отвърна с неловко покашляне.
- Карл, аз оставих всичко, за да дойда тук бъда с теб - казах аз. - Така че, ако нещо се е случило между нас, аз имам право да го зная. Някак си чувствувах, че каквото и да ми кажеше той, щеше да бъде лъжа, но аз бих се задоволила и с полу-истина.
- Друга жена ли си намерил? Той неспокойно се размърда на седалката.
- Имаше друга жена - започна той тежко, - юристконсулт, която срещнах на конференцията на икономистите в Ямайка тази година.
Името и било Рона, каза той. Била майка на 8 годишно момче, на 30 и няколко години и луда по него. Но той не отвърнал на чувствата и и спал с нея само 3 пъти, не повече, това гарантира.
- О’кей, сега се чувствувам по-добре - казах аз и смених темата на разговора. Холандска почерпка Стр. 4 Пристигнахме в къщата на Карл с надстройка в ист севънтист, за да се подкрепим и починем. Апартаментът беше внушителен, пълен с френски провинциални мебели и скъпи антикварни предмети, но нищо не нарушаваше реда, нямаше дори едно цветенце, което да каже “добре дошли” у дома. Изглеждаше така, сякаш декораторът току-що си е отишъл. Оставихме багажа в апартамента и отидохме до едно немско ресторантче, за да хапнем и се върнахме пак в къщи, за да разопаковаме ба- гажа и да си легнем, и тук наистина нещо се беше променило.
Странното, отчуждено държание на Карл беше заразително и аз въобще не можах да се възбудя. Огромният му пенис ми причиняваше само болка. После облякохме хавлийте за баня и включихме телевизора. Около 9 вечерта се поотпуснахме и отново започнахме да се любим. Този път старите чувства се връщаха, когато телефонът иззвъня и Карл рязко се отдръпна от мен и вдигна слушалката.
И не ви будалкам - последвалият 20 минутен разговор прозвуча така, сякаш той предпочиташе да прави любов с лицето, което беше от другия край на жицата, а не с мен. Бях твърде разбита, за да задавам въпроси и затова само се обър- нах на другата страна и се опитах да заспя. Следващия ден беше неделя и мислех, че Карл ще ме разведе из града, но около обяд той ми каза:
- Ксавиера, трябва да ида при майка си и да и помогна при подреждането на една художествена изложба, която се открива днес. За това те моля да ми простиш, че те оставям сама известно време. Гледай телевизияили напиши писмо на родителите си, а когато се върна в 6 часа, ще излезем за една хубава вечеря.
Сама в апартамента, аз бях объркана и нещастна. След всичките тези месеци, не можа ли той да се освободи, за да заведе годеницата си някъде, през първия и ден в Америка? Следобедът минаваше едва-едва; 6 часът дойде и отмина, след това 7, 8, 9, 10, а Карл още го нямаше. В хладилника нямаше храна, а аз бях много гладна и изпитвах съжаление към себе си, и в десет и четвърт, когато Карл се върна, аз лежах в леглото, обляна в сълзи.
другата сутрин той излезе рано, за да отиде на работа и пак до 10 вечерта не се върна. Когато телефонът иззвъня, вдигнах слушалката с надеждата, че е Карл: