- Кой е там?- Попита женски глас с някакъв странен акцент.
- Името ми е Ксавиера, годеница на Карл Гордън - отговорих аз. - А вие коя сте?
Последва зашеметено мълчание, а след това нейния отговор:
- Моето име е Рона Уонг, и Карл Гордън е мой годеник.
Гласът започна да разказва история, част от която вече знаех, за това как, къде и защо са се запознали.
- Кажете, - попитах аз, - как е станало така, че сте в Ню Йорк?
- Карл ме помоли да дойда от Кингстън и да се омъжа за него. - Рона ми разказакак Карл я уговорил и как тя заради него е зарязала работата си, оставила сина си при приятели и пристигнала в Ню Йорк преди 5 месеца. Но откакто пристигнала, всичко което получила от Карл, било обещания, обещания и само обещания. Холандска почерпка Стр. 4-3
- Карл все отлага деня на венчавката, а аз нямам пари и понеже съм чужденка, не ми разрешават да започна работа. - Каза тя и заплака.
Колкото и да бях наскърбена от нейното обаждане, почувствувах нещо като съжаление към нея, а също така и известно любопитство как изглежда моята съперница - затова се съгласих да я посетя в жилището и. Адресът, който тя ми даде, беше Ситън плейс, недалеч от жилището на неговите родители, и ако нейните думи ме изненадаха, видът на жената, която ми отвори, наистина ме порази. Карл се беше проявил като най-големия расист в южна африка, а же ната, която седеше пред мен, която твърдеше, че е негова годеница беше черна ориенталка! Не само това, тя имаше изпъкнали зъби, къси крака и гъста, ситно-къдрава коса. Каква ми била конкуренцията! Влязох и изразих възхищението си от едно растение в саксия.
- Благодяря - каза тя - Карл ми го подари вчера. Значи тя е била “майката”, заради която той пренебрегна своята годеница? Колкото повече слушах, толкова по-наложително ми се струваше да поискам обяснение от Карл. За това Рона и аз решихме да му телефонираме и да го повикаме да дойде.
- Аз съм в квартала Ситън плейс - казах аз - но не у родителите ти.
И той веднага разбра у кого съм. Не можеше да направи нищо друго, освен да дойде и да сърба това, което сам си беше надробил. Щом се появи на прага, Рона, която беше много емоционална натура, започна да изстрелва въпроси и да хвърля в лицето му обвинения, като накрая поиска от него да реши коя от нас е негова годеница.
- Ксавиера е единствената ми годеница - заяви Карл.
Тук тя изпадна в истерия, грабна един тежък метален пепелник и се прицели в главата му. За щастие, аз бях достатъчно близко за да и попреча да го хвърли, но в този критичен момент видях нещо, за което се надявах, че само ми се привижда. В момента, в който годеникът ми беше заплашен от опасност, в очите му светнаха пламъчетата на еротична наслада. Мигът бързо отмина и ние си тръгнахме. Съжалявах Рона, но бях твърде влюбена в Карл и радостна, че ме е предпочел в нейно присъствие, така че приех неговите неясни обяснения и се съгласих да не повдигам повече този въпрос. Когато съм влюбена, лесно прощавам.А и какво друго можех да направя? Не познавах никого в Ню Йорк. Нямах и пари, и не можех да си платя обратния път до дома. Два дни след драмата в Ситън плейс, аз надникнах в друга интересна страна от личния живот на Карл - неговото семейство. Родителите на Карл бяха лекари и притежаваха прекрасен апартамент. Вътрешността му беше наистина великолепна и доста обширна, за да изисква грижите на две прислужници - японка и гъркиня.
Бащата на Карл беше психиатър и очарователен човек. Майка му беше друга. Тя беше дерматолог и от момента, в който се запознахме, до сърбеж ми се искаше да съм някъде другаде. Тя беше типична амери канска кучка между 50 и 60 години, с тонове грим по лицето си и мини пола, хриплив глас на пиячка на джин и с голям запас от клюки. Впечатлението ми от Ню Йоркчанките, за които погрешно сметнах, че са типични американки, не беше благоприятно през онези дни. Не харесвах начина, по който 40 и 50 годишни жени се обличат в смешни подкъсени поли, носят перуки и по три реда изкуствени мигли, опитвайки се да конкурират дъщерите си.
След обяд може да ги видите да вървят из Бонуйт Телър с ярките си цветове и от към гърба, понякога не може да се познае коя е дъщерята и коя майката. За разлика от европа, рядко ще срещнете сърдечния тип жена-майка, защото жената от манхатън не иска да остарява.Майката на Карл беше една от тях. Четвъртият член на домакинството беше дъдли, малкият беззъб вурстерски териер, когото майката на Карл хранеше като бебе и му говореше като на човек. Мисля, че още от първия момент на представянето ни, тази жена се настрои против мен. Аз се опитвах да бъда спонтанна и естествена към нея, а тя се държеше несигурно и фалшиво.