Стадото беше подкарано към съдебната зала. В съдебната зала, пълна с журналисти, художници на моментни портрети и любопитни зяпачи, бяха и посетителите на моя дом от предишната нощ. Хубавецът от средния запад, когото наричах Келвин, сигурно щеше да загуби работата си и жена си, защото името и длъжността му бяха разтръбени от всички ню-йоркски вестници. Там беше и моят мил грък, а до него двойката, чиято единствена отстъпка пред условността беше фамилното им име. Иначе те водеха свободна любов и се чукаха с мен и с Такис в моя дом, заради самата любов, а не за пари, минути преди да пристигнат фантетата.
Съдията слушаше, както ми се струваше, с явна недоброжелателност, докато се четяха обвиненията срещу нас. Една по една платих гаранциите на моите момичета от плика с пари, който бях пъхнала в бикините си преди да тръгна с полицаите. Но единственото лице, което исках да видя в съдебната зала, не беше там. Приятелят ми Лари. Не бях успяла да се свържа с него, а у него беше ключът от сейфа, в който държах главната част от средствата си. Сега не ми бяха останали достатъчно пари на ръка, за да заплатя фантастично високата гаранция от 3500 долара, която наложиха на най-прословутата “мадам” на Ню Йорк - както ме описаха.
Така че мястото ми беше в райкърс айлънд. Райкърс айлънд е новият женски затвор, по-чист и по-модерен от тумз и пак гнездо на човешка утайка. Бях хвърлена в голяма стая пълна с наркоманки, търговки на наркотици, блудници за пет долара, обикновени мошеници и жертви на чужди престъпления. Мършава бяла проститутка, която беше станала жертва на “особняк”, клиент, на който прави удоволствие да бие зверски момичетата, лекуваше раните си. Други три проститутки бяха пребити от бой от него на осмо авеню през последните 2 седмици, а и това момиче беше цялото изподрано и изпорязано, плюс една счупена ръка и устна, разцепена чак до ноздрата.
Очите и бяха подути цепнатини. Шестнадесет-годишна пуерториканка плачеше за своето тримесечно бебе, оставено без грижи у дома. “Моят мъж опита да убие мене”, хленчеше тя на развален английски. Поисках да помогна на говорещите испански момичета да попълнят формулярите си, но те се отдръпнаха от мен като от прокажена. Така се държаха и другите затворнички. Моите скъпи дрехи и външния ми вид ги изпълваха с подозрителност и неприязън. Всички ме гледаха втренчено, но никоя не ме заговори, с изключение на едно миловидно дребно кафяво момиче с луничаво лице като на жълъд.
- За две седмици ме арестуват вече 8 пъти - каза тя - така че сега съдията реши да ме изпрати на почивка за 1 месец.
Тя се тревожеше, защото сутенъорът и не знаеше къде се намира. Искаше да му телефонирам, когато изляза. Когато изляза? Но кога щеше да стане това? Беше 4 часът след обед, петък, 16 часа бяха изминали, откакто домът ми беше опустошен от трима фалшиви типа. Вече е ден, а къде е Лари с парите за моята гаранция? Къде е моят адвокат? Защо аз, жена от класа, на която и върви в професията, извършваща в същност необходими услуги, се озовах в това ужасно място? Припомних си нахлуването, като се опитах да разбера къде съм сбъркала.
Аврора можеше да подуши полицай през един квартал. Тя не вярваше на тези трима “клиенти”, които настойчиво се обаждаха по телефона и упорито искаха да ни посетят, макар че аз се опитах да ги отклоня. Преди това бяхме имали “ергенско” събиране, а в момента - просто приятелско посещение. При третото обаждане, около полунощ, аз най-после се съгласих да ги приема. Щом влязоха през вратата, Аврора реагира като газела, надушила чакал. Моят инстинкт също ми шепнеше да бъда предпазлива.
Дребният мургав мъж с мустаци изглеждаше конте и коленете му трепереха. Втория приличаше на мошеник, но днес полицаите и мошениците често изглеждат еднакво, така че не можех да бъда сигурна. Но третия, висок мъж, най-много приличаше на полицай.
- Само като формалност - казах им аз - имате ли нещо против да се легитимирате?
Този с мустаците се разтрепера още повече. И той, и другият, с лице на главорез, се обърнаха към високият, който извади от джоба си портфейл, на който само 4 от дузината отделения бяха запълнени. Нямаше кредитни картички. Полицаите не могат да си позволят кредитни картички. Това не ми хареса. Погледнах Аврора, която се беше вторачила в обувките на високия мъж. Проследих погледа и. Гумени подметки! Сигурен белег за полицай. Фантето също проследи погледите ни и разбра, че сме се досетили. Блъфът свърши.
- Добре, това е хайка! - Каза той и показа значката си - вие сте арестувани за това, че се намирате в дом, използуван за проституция.
- Добър вечер, г-це холандер - каза той, като се ухили злобно - аз ви казах, че пак ще ви пипнем.