- Не се пускай, Ксавиера, - викаше той - аз те обичам. Не искам да стане скандал.
Докато той се опитваше да ме издърпа назад, изведнъж се сетих, че ако умра, бедничката ми майка ще остане без подкрепа. “Баща ти може да умре всеки момент”, започнах да си повтарям аз, “а ти нямаш братя и сестри, които да и помагат и да и пишат писма.А тя е единственият човек, който истински те е обичал. Не умирай, живей, живей, живей…”. Събудих се по тъмно на другия ден и до мен беше Карл, с червени рози и нежни думи, опитвайки се да бъде предишният. Като опит за конпенсация, той предложи да прекараме няколко дни при родителите му, в тяхната голяма къща в хемптънс.
Ако беше казал, че ще прекараме уикенда в женския затвор, това нямаше да ми се стори по-неприятно. Но аз се отнасях с разбиране към всяко негово усилие да поддържа жив нашия годеж, макар че мисълта за майка му ме караше да се задавям и бях сигурна, че чувствата ни са взаимни. Дойде краят на седмицата и майка му надмина себе си в подлостта. Макар и да знаеше, че живеем заедно от половин година, и няма нужда “да се пази приличие”, тя изрично ми отдели стая на единия етаж, а на Карл - на другия етаж и на противоположния край на къщата. Даже отиде до там, да заключва капризното кученце през нощта в стаята на Карл, така че ако аз влезех или Карл излезеше, беззъбото зверче да започне да лае.
Но тя не се задоволи да спре до тук. Тази жена,която беше прекарала целия си живот в Манхатън, влизаше в стаята му в 2 часа през нощта, за да попита например, този ли е пощенският код на Ню Йорк. Майката на Карл дотолкова имаше сина си за своя собственост, че ако имаше такъв закон, който и позволява да се омъжи за него, щеше да го направи. Той също имаше комплекс по отношение на майка си, но не на сантиментална основа.Веднъж, тя го беше заплашила, че ще го лиши от наследство, ако се ожени за мен, и мисълта, че може да загуби нейните пари, едва не му причини сърдечен удар. Както и очаквах, уикендът мина тягостно и аз повечето време стоях настрана,за да избегна някоя сцена. Съпругът и не беше дошъл, предпочитайки да иде на риболов, и както подозирах, да бъде колкото се може по-далеч от влудяващото дърдорене на жена си.
Така че аз прекарах повечето време на пианото, защото бях изучавала класическа музика години и винаги ми е правило удоволствие да свиря. А и в това, намерих начин да прекарвам времето. Когато последният следобед , аз седях, четейки книга в стаята до входното антре, когато госпожа Гордън влезе, за да отвори на едно позвъняване на вратата. От мястото, където стоях, можах да видя, че навън стои един прек расен 17 годишен младеж, загорял, с дълги до раменете руси коси.
Враждебното и изражение веднага беше заменено с подобие на усмивка.
- Здравейте, - гракна тя - с какво мога да ви бъда полезна?
- Това ли е домът на Д-р Джонсън? - Попита хубавото момче.
- О, не, аз съм Д-р стоун - тя винаги предпочиташе да бъде наричана с професионалното си име - аз не мога ли да ви помогна?
- Аз търся Д-р Джонсън - отвърна момчето нетърпеливо - не е ли неговата къща?
- Не, не е, но все пак влезте да ви почерпя нещо за пийване - из кикоти се тя гротескно.
- Не, благодаря госпожо, случаят е спешен - каза момчето и отмина.
Г-жа Гордън затвори вратата, усмихна се на себе си пред то в антрето, оправи флъонгата на роклята си и чак тогава забеляза, че седя в стаята.
- А, Ксавиера - каза тя, като червенееше и руменееше - ти си тук! И после добави: - Видя ли го? Какво беше това, момче или момиче?
- Ако беше момиче, - казах аз - вие нямаше да му подскачате като човече на пружина.
В този момент, телефонът иззвъняи тя трябваше да вдигне слушалката и беше доволна, че разговорът ни, беше прекъснат. Но аз вече бях казала твърде много и знаех, че старата брантия няма да миря са, докато не окачи скалпа ми на колана си. В колата, на връщане към Ню Йорк, тя започна битката. Както обикновено, г-жа Гордън стоеше отпред до милия си син Карл, а аз - годеницата - бях прогонена да седя отзад сама. Неспирното и бърборене стигна до въпроса за жилищата въобще и тя го насочи към Холандия по-специално.
- Навярно наемите за апартаментите в Холандия са доста високи. - Каза тя.
- Не, защо?
- Защото ми се струва, че холандските момичета имат обичай да живеят с приятелите си, без да са женени за тях, а това трябва да има някаква причина.
За мен, това беше капката, която препълни чашата. Не можех да мълча повече.
- Госпожо Гордън, - започнах аз - аз не живея по своя воля с вашия син неомъжена… Ако можете да напрегнете малкото си ум и да си спомните, вашият син ми направи официално предложение пред моите родители, накара ме да дойда тук, като ми обеща ужким да се ожени за мен, настани ме в това временно жилище, където живея вече 9 месеца. И на това отгоре, аз сама платих за пътуването до тук, а сега сама работя, за да се издържам и да наема собствено жилище. Така че холандската почерпка беше за мен!