Но аз не спрях до тук. Целият мой сдържан до днес гняв трябваше да се излее върху тази ужасна жена.
- Търпях много ваши глупости. Вие измисляхте изтъркани номера с телефонни обаждания посред нощ. Негостоприемна е атмосферата във вашата, подобна на погребално бюро, къща, където, ако прислужницата я няма, вие не благоволявате да протегнете ръка и да си налеете напитките или да сложите шепа фъстъци на масата. Колко сте различна от моята майка, която е мил човек и прави всичко възможно, за да бъде си гурна, че нейните гости са доволни. - Нищо чудно, че вашият съпруг не може да ви понася и не е спал с вас повече от 10 години - и тази интересна информация ми беше дадена от вашия собствен син, Карл. Да, вашето собствено семейство, ви се надсмива зад гърба ви и вашият единствен истински приятел е капризното кученце, но и то няма да бъде дълго край вас, защото и то като вас, едва се държи. - Вие имате очи да критикувате моя произход.Нека да ви напомня, че моят произход е подобен на произхода на Карл, а моят баща беше дори по-известен лекар от вашия съпруг. Но ние, като евреи изгубихме всичко това, което имахме, а вие тук си седяхте и само четяхте за тези неща. А ние не отричаме, че сме евреи и с гордост понесохме страдан ията за това, че сме такива. - Вие, госпожо Гордън, можехте да бъдете по-щастлива, ако прекра- тите безплодните си усилия да привлечете вниманието на един младеж под 20 години, успокойте се и се научете да живеете като 50 годишна жена, каквато сте!
Тук вече тя се завъртя и ми удари един здрав шамар. През време на цялата ми тирада, Карл не каза нито дума и сега пак си замълча, макар че се надявах да ме защити. Останалият път премина в мъчително мълчание. Знах, че г-жа Гордън, каквото и да става, ще вземе последната дума, и когато я оставихме на Ситън плейс, тя изсъска:
- Ще ви кача на самолета за Холандия! Ще ви депортирам! Коя сте вие всъщност, едно нищо, даже не емигрантка.
Тя закрачи към къщата и затръшна вратата. Когато се върнахме в апартамента, Карл и аз се съблякохме, за да се изкъпем, да каже нещо, за това аз чаках той да наруши мълчанието с едно извинение към мен. Вместо това, той се развика:
- Да не си посмяла да говориш така с майка ми! Сега ти вече окончателно развали плановете за нашата женитба.
Като че ли е имал такива планове. След това грабна една тежка закачалказа дрехи и я вдигна да ме удари. Мъж да удря жена - това е последното нещо, което бих търпяла. Такъв мъж е страхливец и животно.
- Как смее майка ти да ме удря, - изкрещях аз в отговор - и как смееш ти да ме заплашваш, копеле!
Бях така разярена, че ако имах нож, щях да го намушкам. Но най-близкото оръжие беше една старинна четка за дрехи, завещана му от дядо му, и аз я грабнах и започнах свирепо да го млатя. Дерях го с нокти дето сварех и той беше вече синъо-черен и разкървавен, когато видях внезапно в очите му същия странен еротичен поглед, както онази вечер, когато Рона го заплаши да го убие. Погледнах надолу - имаше страхотна ерекция. Това съвсем ме обърка, но еротичният момент бързо премина и ние се впуснахме в истински юмручен бой, който беше за нас, началото на края.
След тази кошмарна неделя, се редувахме да спим на канапето в дневната, докато си намеря жилище, което делях с една друга холандка, на име Соня, която работеше на един етаж с мен на рокфелер плац. Апартаментът беше само през няколко блока от този на Карл и аз още държах повечето от нещата си там и преспивах по няколко пъти на седмица. Но изнасянето ми от там, мислех аз, беше единствения начин да спечеля благоразположението на родителите му и нашата разстроена любов. Чудно, но аз още обичах този човек и въпреки всичко, и двамата все още се привличахме физически. Карл често пътуваше по работа през този период и се случваха моменти, когато аз бях така наранена и самотна, че трябваше да лекувам наранените си чувства с някое леко момиче, каквото можех да срещна в бара зад ъгъла, наречен тройката.
Когато в Мексико се състояха олимпийските игри през 1968 г., Карл обяви, че ще си вземе отпуск и сам ще замине за там. Този път той отсъствува по-дълго от обикновено. Преди да замине, смътно си спомням, че му казах, че имам една приятелка, светлокожа индонезийка, наречена Пени, която ще бъде на олимпийските игри, като представителка на нашите въздушни линии. Повече не помислих за това тогава. Докато го нямаше, бях много подтисната и имах по-дълга от обикновено афера с едно момиче от доминиканската република, което намерих в бара на “пеперудите”. Макар че му изневерявах само с жена, признах това на Карл, когато той се върна и гордостта му беше наранена. И което е направо смешно, той каза, че след това признание, женитбата ни ще бъде невъзможна, защото никога не ще има доверие в жена си, когато отиде в командировка.