Какъв лицемер! Бях сигурна, че в Мексико сити не се е занимавал само с гледане на надбягванията на 100 метра. Но аз нямах никакви доказателства, поне в момента. Въпреки това негово становище, не можех да го оставя. Любовта е сляпа! И глупава също, когато от любов не можеш да видиш жестокостта на партнъора си. Около времето на завръщането си от Мексико сити, някаква странна промяна настъпи в начина по който се любехме - беше започнал да се извращава. Една нощ, когато се любехме, той ми каза:
- Защо не вземеш онази старинна четка за дрехи и не ме понатупаш малко?
Но това беше дребна работа всравнение с онова, което поиска по-нататък. Караше ме да му говоря мръсотии за момичетата, с които съм ходила, как ги ближа и смуча гърдите им. Караше ме да се обличам в ефирни дрехи и да му правя стриптийз, докато той лежеше по халат, разтворен отпред. Искаше да го галя по ръката с ръкава или шала си и после да отскачам за да го дразня. Тъй като ставаше все по-ексцентричен, аз отидох и купих няколко книги звратености, за да науча нови неща, с които да го задоволя. Научих японския номер да вкарвам наниз перли в ануса му и да ги изтеглям една по една, за да го възбудя, и след това всичките наведнъж, за да се изпразни. После започна да ми казва:
- Ксавиера, нека аз бъда курвата! Напрви ме твоя курва! Така че аз купих изкуствен член от една приятелка, лесбийка, вкарвах му го, сядах на гърба му като жокей с камшик за езда в ръката си и се правех, че го яздя на хиподрума. Коментирах надбягванията, шибайки го с камшика чак до финиша, и всеки път, разбира се, трябваше да обявявам, че той е победителя. Спомням си, че правех също стриптийз, за да го прелъстя, докато той лежеше на дивана, като го дразнех и най-после го изнасилвах.
края той вече не искаше нормални сношения и аз се чудех,как ли ще свърши това болнаво положение. Не след дълго Карл даде отговора. Един ден той ми каза, че го местят в Сао Пауло, Бразилия.
- Не се разстройвай, Ксавиера - каза той - тази раздяла може да се окаже най-доброто разрешение на въпроса за нас.
Той трябваше да замине в средата на февруари и предложи аз да ида при него около май и тогава вече ще се оженим, той обещаваше. Денят, в който щеше да замине, беше св. Валентин и няколко дена преди това стана много потаен и не ми позволяваше да прибирам пощата. Денят на св. Валентин за мен не беше важен, но започнах да подозирам, че за него той важеше нещо. Той крие нещо от мен, мислех си аз, но не можех да открия какво. Вечерта преди заминаването му, прекарахме заедно и на другата сутрин, докато той лежеше във ваната, цял покрит с мехурчета от пяна, както обичаше, аз реших да разбера какво става.
Беше ми хрумнало, че съдбата на нашата връзка, сега и в бъдеще, лежи в неговото черно куфарче, което той винаги държеше заключено и което сега лежеше на канапето. Най-мразя да шпионирам, но тази моя постъпка беше оправдана, защото усещах, че той крие от мен нещо много важно. Като знаех начина на мислене на Карл, пресметнах, че комбинацията на отключване на куфарчето трябва да е нещо много просто.Опитах 353, 747, 636, 545 и започнах вече да се притеснявам, че той може да влезе ида ме залови на местопрестъплението, за това надникнах в банята, но той си лежеше там всред мехурчетата и четеше вестник.
Четиринадесетата комбинация, 242, го отвори и вътре намерих 4-5 честитки за св. Валентин от различни изпращачки и едно препоръчано писмо. Почеркът на плика беше познат, а марката - от Холандия. Ръцете ми трепереха, докато го отваряха. “Мой мили, мексикански глобо”, започваше то, “надявам се, че това писмо ще стигне в ръцете ти благополучно, защото не бих искала Ксавиера да го прочете, тъй като с нея сме още добри приятелки. Не мога да изкажа, колко съм щастлива, а нашата любов в Мексико е още прясна в паметта ми. Скъпи мой, така съм развълнувана. Твоето чудесно предложение за женитба е най-приказния подарък, който някога съм получавала. Умирам от нетърпение да замина от Холандия. Не мога да си представя по-добър човек, с когото мога да прекарам остатъка от живота си. Ревнувам от Ксавиера всеки миг, който е прекарала с теб напоследък и броя дните до нашата среща. Ще те видя в Сао Пауло. Твоя индонезийка Пени”.
Глава 5