Какво е момиче като мен
През този студен февруарски ден на 1969 г., Когато Карл замина за Бразилия, моята вяра в себе си като жена и човек, беше паднала до най-ниската си точка. Бях наранена от 2 годишната любов с човек, който ме мамеше, унижаваше и най-накрая ме изостави . И за пръв път в моя, добре подреден живот, аз получих комплекс за малоценност, така ярко изразен, че можеше да се фотографира. Бях почти кандидатка за самоубийство. Имах отчаяна нужда от топлота и подкрепа и един очевидно лесен, за това, начин беше да чувам, как мъжете ме хвалят като любовница.
Бях изгонила Карл от дома, след като му бях показала писмото от индонезийката Пени. Той няколко пъти ми се обади по телефона за да ми се извини, но не го изслушвах. Самолетът му заминаваше в 4 часа след обяд и по това време аз се намирах в леглото с един мъж, с когото се бях запознала в Максуел плънк. Това беше първия мъж, с когото лягах, откакто се бях запознала с годеника си и да ви кажа право, това беше кошмарна неудача. И двамата търсехме нещо, което никой от нас нямаше. Адвокатът с бебешко лице търсеше нещо некомплицирано, спокойно и пухкаво, а аз търсех отдушник на собственото си нещастие. Но вместо да се почувствувам развеселена от любовта с него, аз се облях в сълзи и го пратих да си отиде. Аз, все пак реших, че моето открадното самочувствие е в някое легло, някъде в Манхатън, така че след 6 месеца развих широка сексуална дейност из града.
Всеки ден, след работа, ходех по баровете, където кибичеха тайфи, облечени в сиви фланелени дрехи, в батаци, кларкс, ад либ, чарли суз или максуел плънк. Чарли суз беше в партера на сградата, където живеех и младшите чиновници ходеха да свалят нещо, преди последния влак за уестпорт. Всички тези мъже бяха пълни с обещания да ми намерят такава и такава работа, да ме заведат на пътешествие и въобще всичко, което смятаха, че може да пожелая. Ако се стигнеше до леглото, когато ги потърсех на другия ден, те винаги бяха излезли. Моята съквартиранка, Соня, която ме познаваше от страдалческите ми дни, когато живеех с Карл, сестрински ми съчувствуваше, но понякога се разядосваше порядъчно, за да ме нарече нимфоманка.
Тя беше 9 години по-възрастна от мен, неомъжена и разочарована от живота; нейното бягство от действителността беше бутилката, както за мен беше в секса. Вечер, тя тихо се напиваше и се пренасяше в своя по-щастлив свят, докато аз се оттеглях в своя. Обикалях ергенските барове по първо авеню, където чиновничките от Бруклин, Бронкс, и Куинс ходеха да търсят брак, а свършваха в някое легло за една нощ. Моят номер беше да замъкна у дома някой Том, Хари или Дик, който имаше приятно лице и поносими обноски. Продължих по този начин до към август, когато нещата започнаха така подтискащо и безцелно да се повтарят, че щях да откача. Но по волята на провидението, един млад човек ми предложи билет за отиване и връщане до Майями.
Това беше точно почивката, която бях очаквала и макар, че не познавах никого там, смяната на обстановката облекчи моята неудовлетвореност. Дългата ваканция премина в плуване, слънчеви бани и вливане в една щастлива тълпа в Майями. Даже се запознах с едно симпатично момче от южните щати, директор на рекламна компания. Върнън, от близ- кия кей динър, имаше луксозна яхта и аз скоро станах домакиня на нея. Правехме пътешествия с някои от младите му приятели и почти всеки ден правехме оргии. Беше забавно да ходя само по долната част от банския си и да шокирам минаващите край нас капитани и техните семейства. През цялото пътуване се случи само една малка драма и то точно, когато зааминавах.
По някакъв начин, самолетната компания беше объркала билетите и известно време не знаех дали изобщо ще мога да се кача на самолета. Кой знае защо, чиновникът на билетната каса ми правеше долни номера и то предполагам, защото пътникът, чийто билет се дублираше с моя, беше много по-влиятелен. Поне така изглеждаше; той беше богато облечен, изискан на вид англичанин. В продължение на 10 минути яростно доказвах, че трябва да се върна навреме, за да бъда на работа на другия ден и най-накрая ми дадоха място. Но бях изненадана да видя високия англичанин, когато слязохме от самолета в Лагуардия, да се отправя към мен.
Здравейте - той се усмихна. - Името ми е Ивълин Сейнт Джон. Аз съм англичанин, живея в Париж и пристигам в Ню Йорк за една седмица. Доста като за начало.
- Срамувам се за това, че се надявах вас да изритат от самолета, защото исках да заема вашето място - продължи той. - За това, като компенсация, бихте ли ми позволили да ви заведа някъде тази вечер?
Веднага почувствувах влечение към него. Той беше очарователен, хубав, с преждевременно побеляваща коса, а аз разбрах, че е евреин, което също ми хареса.