- Но сега наближава полунощ, - казах аз - така че какво можем да направим? - Нека започнем с нещо за пиене в моя хотел и от там да стартираме.
В таксито, по пътя към Хилтън, Ивълин каза:
- Защо не се настаните с мен тази нощ? Омъжена ли сте или не?
- Не, не съм омъжена, живея с една старомодна квартирантка. Вие ми харесвате и нямам какво да губя.
Както си му беше редът, никога не съм имала задръжки по отношение на секса. Тази нощ се настаних при него и той стана първият мъж, към когото съм имала някакви чувства през шестте месеца, откакто Карл ме беше напуснал. Цяла нощ се любихме и на сутринта отидох на работа направо от леглото му без да съм мигнала. Любовта може да ви ободри толкова, колкото не може да направи цял месец ранно лягане и си признавам, че ми се струваше, че съм влюбена. Ивълин беше това, което бих могла да опиша като наистина елегантен любовник. Внимателен, сдържан и все пак много страстен. Личеше си, че е успял да проникне в най-добрите легла на европа, в прегръдките на най-изтънчените жени.
Не че съзнателно даваше да се разбере това. Напротив. Той много убедително шепнеше за безсмъртна любов в най-сюблимния момент. Той беше идеалната комбинация, която мъжете очакват само от жените. “Дама в обществото и курва в леглото”. Ивълин беше духовит, изискан, щедър - всичко, което не бяха Карл и другите. Цяла седмица прекарвах дните в мечти за нощите. Всеки ден след работа, прелитах през квартала от моето бюро до Хилтън, за да се срещна с моя любовник за вечеря, кино, предствление в бродуей и любов. Това беше фантастична връзка, физическа и духовна и нищо чудно, че бях влюбена - или мислех, че съм - показвах това всеки ден.
Но Ивълин имаше и друг начин за демонстриране на чувствата си към мен. Начин, който както научих от тогава е типичен за хора с неговото възпитание и произход и за мой ужас, той ми го разкри към края на седмицата, след един романтичен изгрев. Спомням си ясно обстановката, в която протече разговорът, който щеше да промени изцяло руслото на моя праволинеен и несложен живот. Той лежеше облегнат на една възглавница, а аз се бях сгушила в прегръдките му.
- Ксавиера, - започна той на своя бавен английски, с оксфордски акцент. - Никога не бих могъл да изразя с думи, колко чудеса направи ти за мен, през тази седмица в Ню Йорк.
Потреперах, като си помислих, че вече е петък, а в неделя той трябваше да замине.
- За да ти покажа, какво си означавала за мен, искам да ти дам едно нещо, - продължи той.
- Какво? - Попитах аз унесено. Винаги се чувствувах летяща в облаците, след като бяхме правили любов.
- Ето, - каза той и ми подаде банкнота от сто долара.
Замръзнах! Бях шокирана, наранена и онемяла от гняв. Ако това не беше любов от негова страна, той поне нямаше правото да и дава вид на проституция. Майка ми винаги ми беше казвала да не приемам пари от никого с изключение на съпруга ми. “Ако някой твой приятел настоява да ти даде нещо, поискай цветя и бонбони”, беше нейният съвет.
- Ивълин, - казах аз като се опомних, - караш ме да се чувствувам като курва. Не ти искам доларите, ето, вземи си ги обратно.
Той беше искрено изненадан, но все пак не отстъпи.
- Ксавиера, зная, че ти подпомагаш родителите си, затова вземи парите и ги дай поне на тях. - Той взе един плик от чекмеджето, помоли ме да го адресирам до тях в Холандия, сложи парите вътре, облече се и излезе да го прати. Почувствувах се по-добре, защото не бях използувала парите лично. На другия ден Ивълин ме заведе в Сакс и ми накупи за 800 долара рокли, обувки, чанти и всичко каквото поисках. И за мен това беше наистина голям жест на джентълмен, това беше първият мъж, който ми купуваше нещо ценно. Когато бях сгодена за Карл, аз бях тази, която харчеше половината си заплата за да му поднесе подарък за рожденния му ден или за коледа, а когато не можех да си позволя това, с часове седях и съчинявах стихове за него. Той не ми даваше нищо в замяна. Освен лъжливи обещания.
Затова Ивълин ми направи голямо впечатление с неговото възпитание и преди да замине за париж на другия ден, той ми даде един съвет:
- Момиче като теб трябва да позволява на мъжете да я глезят, - каза той. - Ти струваш много повече от една вечеря тук или представление там. Някой трябва да се грижи за теб и да те поддържа финансово. Ти притежаваш всички качества, за които един мъж трябва да плаща. Ти си привлекателна, интелигентна, добра компанъонка, весела и като връх на всичко, истински обичаш секса.
По-рано бях срещала момичета, които имаха зад гърба си типове от вида на “милото татенце”, но винаги съм била твърде горда, за да моля някого за каквото и да било. И макар, че бях шокирана, когато Ивълин сейнт джонс ми даде пари след като се беше отнасял така хубаво с мен, помислих си, че всъщност не би било лошо, ако това се случваше по-често. Щеше да бъде прекрасно, ако Ивълин ме беше помолил да замина с него за Париж, но разбира се, знаех защо не може да направи това. В края на краищата, той беше женен.