Но след като той замина, аз отново започнах да се връткам като луда из града и да позволявам на мъжете да се възползуват от постоянната ми похотливост. Работата ми в консулството вече страшно ме оттегчаваше, защото беше скучна и еднообразна. Редките интересни моменти бяха, когато се запознавах с някой симпатичен мъж, който идваше по работа. Един от тях, холандец, на име Дирк, се обади един ден за входна виза за страната, представлявана от моето консулство. Като слушахме взаимно гласовете си по телефона, останах с впечатление, че е многа красив, защото гласът му звучеше приятно и след като бяхме говорили 10 минути, той каза:
- Оставете работата, защо да не се видим днес на обяд?
Срещнах се с Дирк от другата страна на центъра на рокфелер в един ресторант и макар, че той не беше толкова красив, колкото си го представях, той беше чаровен, непосредствен човек. На обяда говорихме за неговия частен живот и за двадесет годишния му брак, който сега вече съществуваше само на книга и за това, че той живее само за работата и децата си. Попитах го без заобикалки как урежда половия си живот. Има ли приятелка?
- Не, просто използувам “момичета на повикване”, когато имам нужда от тях. - Каза той.
По онова време бях толкова невежа за някои неща, че не знаех какво точно значи момиче на повикване. Знаех, че тези момичета ги няма в “жълтия списък”, но мислех, че това е някакво бюро за услуги, където се обаждате, ако имате нужда от черно момиче с големи гърди или от китайка без гърди, която наемате за по-продължително време, а не за еднократно ползуване. Нещо като агенция по работна сила.
Дирк беше на около 45 години и за това предполагах, че мъжете на негова възраст правят такива неща. Когато обедът свърши, той предложи да се видим пак след работа, за да идем някъде, където ще можем да бъдем сами. Охотно се съгласих. В края на краищата правех това с половината от рокфелеровия център, защо да отказвам на съотечественика си? Случи се така, че Соня имаше три седмична отпуска, за това предложих да се срещнем у нас в 6 часа. Той беше нетърпелив, а аз очаквах някакво вълнуващо сексуално преживяване със симпатичен, духовит мъж. Но нещата не излязоха такива, каквито ги очаквах.
Оказа се, че Дирк е съвсем импотентен и получава удоволствие от това да води ексцентрични разговори по телефона с момичета, докато се отърква в мен. След един час той трябваше да си отиде, но разбрах, че му е било приятно и макар, че не беше рудолф валентино и на мен ми беше приятна неговата компания. И тази вечер се повтори предишната история. След като се облече, Дирк извади портфейла си и ми подаде 150 долара. Бях поразена, но не по същата причина, както с Ивълин. Учуди ме сумата. Ивълин ми даде 100 долара за една седмица любов, а Дирк ми даде повече за час, през който, при това, не бях правила нищо! Той също ми изнесе подобна лекция като Ивълин, но по-конструктивна:
- Ксавиера, ако искаш да печелиш пари от това, трябва да ти помогнем да се запознаеш с когото трябва. И така е редно. Защо ще доставяш цялото това удоволствие за нищо? Аз бях склонила.
- Е добре, - казах аз - да направим нещо.
Дирк избра един номер и от другата страна се обади дрезгав женски глас. “Кой е?” - Изрева тя. “Пърл, тук е Дирк, тук имам една, с която, мисля, че трябва да се запознаеш”. Пърл грийнсбърг беше проститутка на дребно, а Дирк беше някогашен неин клиент. Той и разказа за мен и и препоръча да се съберем за наша обща полза. “Разбира се” - изврещя щастливо тя по телефона - “нека дойде и може да започне работа още тази вечер”. Дирк ми даде един адрес в най-затънтения край на девета улица в гринуич вилидж, където трябваше да бъда в 8 часа. Но имах един проблем - не знаех, какво носят проститутките, когато работят. Не исках да нося това, което ми диктуваше представата за тях: Перуки, силен грим, тесни дрехи и черни чорапи. “Да вървят по дяволите”, помислих си аз. “Може да се държа като проститутка, но да пукна ако се облека като такава”.
И така, тръгнах както си бях, с блузата и полата, с които бях през деня. Таксито ме стовари на някакви изтъркани павета, аз изкачих една прашна стълба и почуках на вратата на моя първи публичен дом.
- Кой е там? - Се чу стържещия глас на Пърл.