- Аз съм Ксавиера. Вие ме очаквате. - Отвърнах аз.
След дълго дрънчене на верижки и тракане на резета, вратата се отвори и се показа едно прозаично кокалесто момиче, без нищо по себе си, с изключение на една африканска перука, с гърди, заплашително увиснали над широката и талия.
- Драго ми е, - каза Пърл - влезте моля.
Влязох в този бардак с червени завеси и разнищен килим, затрупан с шалове, перуки, къси пижами, копринено белъо асорти и прожекционен апарат с еротични филмчета. В средата на стаята, на чаршаф, лежеше дебел, грозен евреин, гол като пословичната тояга. Очевидно Пърл го беше обработвала, защото инструментът му сочеше към небето, като статуята на свободата.
- Е, това е първата ви жертва. - Домакинята посочи към него - започвай малката, еби се с него. И аз се съблякох, хвърлих се върху него и се ебах до безсъзнание и ми беше приятно, защото той се оказа симпатяга и пишката му - корава, колкото трябваше. Виждах, че и на него му беше приятно с мен, а Пърл си беше изгубила ума от радост, че ме е открила, както каза на всички от Манхатън по телефона през следващия час.
- Имам едно чудесно еврейче от Холандия, което обича секса и прави всичко, което си поискате - разпространяваше тя новината.
И така, това беше началото на моята приятна, макар и не толкова изгодна връзка с Пърл. Тя беше това, което наричат “менш” на еврейски, с добро сърце, добродушна, непосредствена и приветлива. Някъде зад кулисите Пърл имаше един черен сутенъор, който я държеше малко или много в мизерия. Клиентите и бяха повече хора от бранша за готово облекло, но не шефове, а хора от средна ръка, които плащаха само по 25 или 50 долара за нея. Случваше се и аз да обслужвам клиентите в работните им помещения, след като останалия персонал си беше отишъл. Мъжете, по трима или четирима, преместваха две редици окачалки за дрехи така, че да образуват г-образен параван, постилаха дрехи на пода и лягаха с мен един по един. Удобствата никога не бяха от най-големите и добре, че някой от тях донасяше руло тоалетна хартия, която да използуваме вместо кърпи и душ.
Когато ставах след някое от тези двучасови изреждания, на гърба ми имаше отпечатъци от ципове, копчета и илици и други такива подробности от тяхната професия. С Пърл се бяхме разбрали да делим 40 на 60 процента, така че за всеки сеанс от 25 долара, аз получавах 15. Не беше много, но като се събереше, ставаше доста повече от моята заплата от 150 долара в консулството. Първите три седмици можех да водя клиентите си в апартамента, докато Соня я нямаше, но когато тя се върна от отпуска, нещата се усложниха. Трябваше да ги водя или в бърдака на Пърл, на другия край на града, или да използувам един приятел-педераст, като му купувах по някоя риза или шише одеколон вместо наем за тясната му стаичка. Очевидно такова разрешение не беше задоволително и аз още помня как висях на улицата, уморена и измръзнала в 3 часа, опитвайки се да хвана такси след някоя изморителна нощ. Вече бях решила проблема за транспорта през деня като всички холандци, купих си велосипед от първите пари, спечелени при Пърл.
С него пътувах до местата на срещите си по обед и привечер и пестях пари и време. Когато за пръв път започнах да се занимавам с тази работа, бях извънредно наивна и не много дискретна, навярно защото не виждах нищо лошо в това, което правех. Но в събота след обед преживях нещо много неприятно, преди соня да се върне, защото не бях успяла да скрия след- ите си. Двама клиенти току-що си бяха отишли и докато очаквах следващия, чистех и смазвах велосипеда си, когато на вратата се позвъни. В наивността си отворих без да надникна през шпионката и тогава един човек в синя униформа се намъкна вътре.
- Аз съм служител на закона - обяви той. На мен повече ми приличаше на побойник от улицата, отколкото на полицай. Униформата му беше измачкана, носът му беше разплескан по цялото лице, а предните му зъби липсваха.
- Наричай ме мак, момиченце, - каза той и седна без покана. Започна разговора с обвинението, че съм проститутка и, че има оплакване на няколко съседи.
- Аз, проститутка?! Но аз съм просто една мила секретарка, която чисти велосипеда си и никого не безпокои. Аз работя в консулство, мо жете да проверите и да получите характеристиката ми.
- Защо не ми налееш едно шотландско уиски? - Беше неговият неполицейски отговор. Това беше първото ми стълкновение със закона и не можех да разсъждавам хладнокръвно, така че изпълних молбата му. След около 5 минути се върнах в спалнята, където беше влязъл и го заварих да се разхожда насам-натам, да наднича в чекмеджетата, да рови в книжата и изобщо да си пъха носа навсякъде. Когато седна отново с уискито, той заговори за неща, нямащи нищо общо със закона. В това време очаквах друг клиент, за това се извиних и отидох в спалнята да се преоблека. Но дебелият ирландски полицай отново ме последва. Изведнъж забелязах, че панталонът му е разкопчан и че той посяга да се разголи. После ме сграбчи и ме тръшна на леглото.