Осем униформени полицаи нахълтаха през входната врата и преобърнаха къщата наопъки като палачинка. Но сцената, която последва, беше по-скоро като комедия от кийстоун, отколкото ефикасна полицейска акция. Бюрата бяха изпразнени и всичко, което не беше заковано, беше натоварено на една количка. Моите детски любовни писма, семейни албуми със снимки и даже моята колекция от готварски рецепти бяха натъпкани в нея.
- Върнете ми ги! - Помолих полицая, който пазеше количката - освен ако имате намерение да сготвите вкусна холандска грахова супа в участъка. Но той поклати глава и отказа да ми върне рецептите. Напитките, които бях купила от един клиент, по една каса срещу момиче, бяха взети. Това не ме тревожеше, но ме тревожеше безценната черна тетрадка със списъка на клиентите и касовата книга, която лежеше на една открита лавица. Последният път, когато полицията ми ги беше взела, трябваше да си ги откупя “под тезгяха”. Този път реших да си ги открадна. Полицаят, който пазеше количката, изглеждаше мераклия (а мъжете са си винаги мъже), така че аз измъкнах колекцията от порнографски снимки от едно чекмедже.
- Хей, я виж тези - казах аз, като му подадох снимките.
След една, две минути лигите му потекоха и той извика и другите при себе си. А те направиха добре, че се скупчиха над снимките, като подхвърляха неприлични забележки. Но аз нямах нищо против, защото това ми позволи да се промъкна няколко крачки зад гърбовете им и да взема от лавицата, тетрадката с клиентите и касовата книга. Успях бързо да хвърля тетрадката с имената в килерчето, под един празен кашон, а от касовата книга откъснах всички листове, на които бяха записани сделките и сумите и след това я хвърлих в количката, за да не предизвиквам подозрение. Тъй като никой не се занимаваше с мен, успях да се вмъкна в спалнята си, където натъпках откъснатите листове под стенната тапицерия, на която едното ъгълче е винаги незаковано.
Там мушнах и 1000 долара в брой, защото ако тези хиени намерят пари, после казват, че не е имало никакви пари и си ги задържат за себе си. Точно тогава един едър полицай излезе от една от стаите с пачка бамбукови цигарени хартийки в ръка.
- Е, къде държите наркотика? Знам, че имате такъв.
- В къщата нямам нищо - излъгах аз.
- Никога не използувам наркотици. Щом той изчезна пак в спалнята, аз грабнах пластмасовата торбичка с марихуаната от долапа в хола, втурнах се в банята и я изтърсих в тоалетната. Никой не наблюдаваше банята, така че аз сновях нагоре-надолу като бъбречно болна, освобождавайки се от проклетите улики. Тогава видях един униформен полицай да се приближава към долапа на хола с фенерче. Той започна да преглежда вещите в него и вече застрашително се приближаваше към кашона, под който беше голямата черна тетрадка.
- Извинете, сър - казах аз и лекичко го избутах от отворената вратичка.
- Огледалото ми е отвътре на тази врата, трябва да си оправя косите.
Полицаят се върна в спалнята, където сега се бяха събрали не- говите колеги, търсейки наркотици. Тъй като никой не пазеше входната врата, две от момичетата и прислужницата решиха да се чупят.
- Хайде, тръгвайте всички. - Каза един детектив, излизайки от спалнята.Той ни преброи и откри, че три момичета липсват.
- Къде са онези майни? - Попита той с вдигната ръка, заплашвайки да ме удари.
- Ще им счупя краката на тези кучки, където ги намеря!
- Понятие нямам къде може да са - казах аз равнодушно.
Момичетата бяха излезли свободно през входната врата и бяха в безопасност, след като бяха слезли спокойно с асансьора. Полицията арестува всички, включително и бедния Келвин и заведе всички, с изключение на мен, в 17-ти полицейски участък. Бях оставена сама с тримата цивилни полицаи, които първи бяха влезли. Телефоните непрекъснато звъняха - клиенти искаха да дойдат. Фантетата отговаряха на всички позвънявания и се шегуваха дебелашки. А онези типове вече нямаше да ме потърсят.
Къщата ми беше преровена и все пак бяха пропуснали голямата чанта. Добре, че не се наложи да я крия. Тези белезници за ръце и крака, събирани така грижливо и редките камшици с по 9 жила, които ма- зохистите така обичат да се впиват в плътта им. Моите роби бяха спасени. Момчетата от участъка се позабавляваха, след което прерязаха жи- ците на всичките ми телефони, четири телефона в спалнята и четири в дневната. Накрая ме откараха в полицейския участък. Но преди това аз се отбих в спалнята и взех скритите пари.
Беше около 3 часа сутринта, когато се присъединих към другите, на които взеха отпечатъци от пръстите. Вестникарските репортери се въртяха около участъка. Щеше да има чудесна история за алчната за сензации преса. Арестувани са 7 жени и 6 мъже. В участъка, полицаите ни дадоха кафе и понички. Позволиха да легнем на масите и да поспим, даже загасиха ярките неонови светлини на тавана. Келвин лежеше до Аврора, която беше неговото момиче. Тя използуваше големия си бележник като възглавница. Келвин беше все така кротък като агънце, не причиняваше никому тревоги и защо онова копеле, лейтенанта трябваше да издаде името му на журналистите. Келвин е президент на голяма компания в средния запад.