Петдесет годишната мома не подозираше, че го правя за пари и започна да разпространява клюката, че мадам Ксавиера е най-голямата куртизанка в постоянното представителство към оон. Скандал! Ужасно! Аз усещах надвисналата над мен опасност и пресметнах, че единствения начин да спася главата си е да прелъстя похотливия малък посланник. Ако наистина беше напечено, по този начин щях да го имам на своя страна. Един петъчен следобед, дребничкият, очилат посланник дойде при мен да пийнем и с едно на ум - една бавна любовна сцена от континентален тип. Но аз не можех да отделя време за роман този ден, защото около 7 часа очаквах двама борсови агенти. Налях на посланника един коняк и го настаних на канапето.
И докато той се впусна в разказ, изпълнен с романтизъм и желание, аз му свалих сакото, връзката, ризата и обувките, и когато стигна в разказа си до там, как нежно щял да ми целува косите, ушите, шията ми - той беше останал само по адамов костюм. Бързо го свалих и направих най-доброто, на което бях способна, като имах пред вид останалото ми свободно време. Сигурно му беше харесало, защото през следващите 2 седмици, докато седях на коляното му и пишех под негова диктовка, той ме питаше: “Ксавиера, свободна ли си за един час след работа?”. Той би получил инфаркт ако знаеше, че рядко бивах свободна, но аз не взимах нищо от него, така че той не знаеше истината.
“О, господин посланник”, отговарях аз, “каня ви у дома тази вечер в 6”. Но положението в службата стана толкова напрегнато, че скоро дори и неговата намеса започна да става безполезна. Някои колеги, подстрекавани от мухлясалата стара мома, поискаха да се проучи въпросът, как успявам да се обличам така хубаво със секретарската ми заплата и за значението на всички неприлични обаждания по телефона. Една сутрин, когато отивах на работа в най-добро настроение, намерих бюрото си отворено и бележникът с адресите, който така глупаво държах там - конфискуван.
И така, три месеца след постъпването ми в мисията, моят легален живот на секретарка свърши.
Глава 6
Пуерто Рико
Беше февруари, в Ню Йорк беше страшно кишаво и студено. Нямах настроение за работа. Беше ми дошло до гуша всичко, свързано с гаджета, мадами и ченгета и изобщо всичко свързано с професията ми. Бях самотна, да си призная, защото бях скъсала с последния си приятел Пол, а всички други, които познавах, бяха заминали за Пуерто Рико по случай рожденния ден на Вашингтон. Трябваше да се отпусна, за да дишам свободно, да изчезна някъде, да пътувам.
По дяволите! И аз ще ида в Пуерто Рико.
Никога не бях ходила там и за това се обадих на Пан Америкън и те успяха да ме настанят, в последния момент, в един самолет, който заминаваше след 2 часа, ако успея да се приготвя. Не си направих труда да взимам голям багаж. Сложих си една лятна рокля под зимното палто и най-необходимите вещи в ръчната чанта - четка за зъби, козметични кремове, диафрагма и вибратор. Там лесно можех да си купя другите неща, от които имах нужда. У дома имах достатъчно налични пари за отиване и връщане, като ми остваха 300 долара за харчене за три дни, колкото възнамервах да седя там. Платих билета си на летището и още в момента, когато самолета се вдигна във въздуха, се почувствувах по-добре. Очаквах да имам приятни преживявания, защото съм общителна и лесно се сближавам с хората. Вярвам, че това е една от причините, поради която не чувствувам нужда да пия или да пуша - в добра компания от само себе си се разпускам.
Очаквах приятен уикенд. Слава богу, работата беше далеч от мислите ми. Когато се приземихме в Сан Хуан, беше горещо, наоколо се виждаха загорели от слънцето хора и всичко изглеждаше необикновено. Взех такси от летището до Ракет клъб, където се бяха настанили някои мои приятели и се опитах да получа стая.
- Хич не се надявайте, мис, - каза чиновникът - не можем да ви предложим даже телефонна будка. Това беше един от най-големите им празници и всички Ню Йоркски евреи, с чичовци и лели се бяха стекли там. И така, аз намерих своите приятели и те ме поканиха да спя на тяхното канапе, което беше разнебитено и малко неудобно, но какво от това, нали се касаеше само за няколко дни. На другия ден си купих рокля, сандали и бикини в магазинчето-бутик и заех позиция близо до басейна. Беше пълно с хубав народ, повечето двойки, но и много американо-еврейски принцеси с перу ки и изкуствени мигли, които дебнеха малкото свободни мъже наоколо.
И все пак приятно прекарвах времето, запознавах се със разни хора, плувах, правех слънчеви бани и се присъединявах следобед към тълпите в бара на фидлър грийн за “пиняс коладис”, клюки и ангажименти за вечеря. Програмата през трите дни беше приятна, но не бях срещнала никой, който да погъделичка чувствата ми, а от горещото слънце желанията ми бяха по-изострени от обикновено. Знаех, че сме близо до островите на девата, но това целомъдрие беше смешно. Последния ден, следобед, се запознах с един мъж на име Хенри Картър, симпатичен рус господин - християнин от Ню Хемпшир, който току-що беше слязъл от самолета и имаше намерение да прекара цяла седмица в Пуерто Рико.