Изтичахме на хълмовете и започнахме да правим любов на фона от палмови дървета, нанизани покрай песъчлив път, по който трябваше да сме пристигнали и който водеше, изглежда,към малко селце. Докато щуреехме и скачахме, по пътя мина туристически автобус, сякаш идващ от друг свят и все пак много близък, а вътре имаше един негър, който надникна, махна ни и отмина. От мескалина разсъдъкът не се губи съвсем и макар, че си опиянен, знаеш какво става. Много скоро автобусът се върна, този път с трима негри, всички махащи с ръце и пак отмина. След 5 минути или след един час - вече нямахме представа за врем ето - същият автобус се върна, пълен с негри, които зяпаха голите луди, които подскачаха там.
Автобусът намали ход, спря, след това пак тръгна,но тримата негри този път паркираха една кола близо до палмите и зацапаха през водата до нас. Докато се приближаваха, бях обзета от идея-фикс, че трябва да видя как си подмятат ония работи. Никога не си бях имала работа с черни, но бях чувала, че са много развити. За това с жестове показах какво искам, нагоре и надолу и наистина един от тях извади члена си и започна да го размахва. След това и другите започнаха да правят същото. Точно тогава, група ученици с чанти на гърба се появиха от някъде.
Негритесе скриха в храстите, а ние отново започнахме да се връткаме и да се смучем, а децата се върнаха назад като ни гледаха с очи като чинийки. Иззад палмите негрите започнаха да ни замерват с кокосови орехи и чак тогава започнахме да загряваме, че трябва да се чупим. Но вече бяхме в такова състояние, че не можехме да контролираме движенията си.
- Ксавиера, облечи се, сложи си нещо - каза едно от момчетата.
Аз грабнах бикините си и ги окачих на врата си и това ми беше облеклото пред децата и пред негрите. Опитахме се да съберем вещите от пясъка, но кой знае зашо, пръстите ни бяха станали безчувствени и нищо не можехме да задържим с тях, и гребени, червило, портмонета и плажно масло падаха от ръцете. Оставихме ги на пясъка и хукнахме към колата. Никой не беше в състояние да шофира, но Рики хвана кормилото и на зиг-заг подкара към Сан Хуан, като за малко не се сблъска с едно момче на велосипед и в едно дърво, и спря чак в градината на хотел “Ел сан хуан”. Беше часът на коктейлите, почти тъмно и докато скачахме от колата, всичките еврейски принцеси отстъпиха назад от нас с такова изражение, сякаш казваха: “Я ги вижте тези животни!”
Погледнах се в огледалото на колата с кравясали очи, втурнах се към водата и отплавах със сала на Дейвид навътре в морето. Около 9 часа действието на хапчетата беше вече почти преминало, но ние не се бяхме връщали в пансиона да се преоблечем, така че аз тръгнах на работа, така както си бях, със сплетена на плитчици коса, по долнище от бикини и отгоре една възкъсичка плажна рокличка, като се кикотех с повод и без повод. Приличах повече на малка лудетина от плажа, отколкотона проститутка и привлякох доста възрастни мъже, които ми платиха цяло състояние и това беше най-голямата ми нощ ,ако не се смятат надуванията на свирка с италианците.
С наближаването на Великден, 3 месеца след като бях пристигнала за 3 дни в Пуерто Рико, аз започнах да се оттегчавам. Между другото, всички момчета си заминаха, с изключение на Дейвид, който използуваше намалението и от времена време измъкваше от мен по 100 долара. Даже го пусках да спи в моята стая, тъй като аз почти се бях преселила в една вила, при един играч, на име Норис, който не беше клиент и не ми плащаше, но ми набавяше всичко от което имах нужда, по отношение на облеклото и храната. Два дни преди Великден, Дейвид каза, че отива в мМйями за една сделка с опиати, за да спечели сума пари, че ще отсъствува една седмица и ще замине още същата вечер в шест.
След заминаването на другите момчета, приятелството ми с Дейвид беше станало съвсем платонично, така че аз исках да се върна от плажа по-рано и да му кажа довиждане, а може би и да го изпратя до летището. Но щом се върнах от плажа около 4 часа, усетих, че нещо не е в ред. В стаята ми беше съвсем тихо, а когато влязох, с ужас видях, че в нея сякаш е бушувал ураган. Чекмеждетата и шкафовете бяха изпразнени, дрехите ми бяхара- зхвърляни навсякъде, , багажът ми също беше из цялата стая, подплатата на куфара беше разкъсана и парите - откраднати.
Бръкнах по всички джобове на дрехите си, но и те бяха празни. Даже портфейлът ми беше изпразнен и банкнотите, оставени в паспорта ми също липсваха. Който го беше направил, наистина ме беше обрал до стотинка. Имах два жетона, колкото да се обадя по телефона.Трябваше да намеря Дейвид. Той трябваше да замине след 2 часа, но ако го намерех, той навярно щеше да ми помогне, защото познаваше всичко крадци в Пуерто Рико.