Выбрать главу

Хукнах към плажа, където неговата приятелка Биджи лежеше и дънеше марихуана.

- Виждала ли си Дейвид? - Попитах я аз.

- Разбира се, - отвърна тя - преди около час, когато отиваше на летището.

- На летището? - Възкликнах аз - сигурна ли си?

Самолетът му отлита след 2 часа.

 - Не ми е казвал такова нещо. - Каза Биджи- той бързаше за летището с чантата си и ме помоли да му я пазя заедно с якето му, докато той влезе в хотела да се обади по телефона. Спомням си, че много трепереше за якето си и каза да не давам никому да го пипа, а джобовете му и подплатата сякаш бяха натъпкани с хартия.

Всичко ми стана ясно! Моят приятел Дейвид, когото почти издържах през последните седмици, беше извършил кражбата. Толкова по въпроса за честността на крадците. Изтичах на шосето и спрях една патрулна полицеска кола. На европейски испански успях да ги убедя да ме закарат до летището на Сан Хуан за да се опитам да хвана крадеца. Знаех, че има билет на името на л. Либерман и доколкото ми беше известно, самолетът излиташе след един час. На летището отидох направо на гишето за излитания, за да проверя кои са пътниците.Между пътниците за вечерта нямаше никакъв либерман, но г-н Либерман е на борда на самолета, който в момента излита.

Нямаше начин да го спра и така аз бях съсипана, 2000 долара бяха загубени. Можех само да погледна филосовски на това положение и да си кажа “както са дошли, така и отишли”. Оставаше ми билетът за връщане.

Глава 7

Наричайте ме мадам

 В продължение на 2 месеца от завръщането ми от Пуерто Рико работех като самостоятелно момиче на повикване, или самотница, както наричат такива, докато разбрах, че това не е задоволителен начин за припечелване. Самотниците припечелват максимум по 200 долара на нощ от средно по 4 клиента и доходът им зависи от задоволяването на една постоянна, но ограничена клиентела, която не изисква много разнообразие. Но за да осигурят на клиента по някаква промяна от време на време, момичетата се обединяват в малки затворени групички и си обменят клиенти.

 Например, Глория ще изпрати на Санди клиент, която от своя страна ще изпрати също клиент на Глория. Но ако Санди не може да излезе насреща със същото, тя трябва да заплати процент на глория за съдържателка, обикновено 40% от това, което клиентът и е заплатил. Като работят по този начин, момичетата се пазят до известна степен от конкуренция, но е само въпрос на време, докато в кръга им се вмъкне някоя хубавичка новодошла и примами клиентите им. Признавам, че този начин на хващане на клиенти те запознава с много нови лица, но не донася допълнителна печалба и в края на краищата, самотниците само губят.

И по конкретно, бях убедена, че притежавам качествата,необходими за преуспяваща съдържателка: Агресивна инициативност, памет за цифри и ненадмината издръжливост. Аз мога да се задоволявам с по 5, дори 4 часа сън на денонощие в продължение на цяла година, ако е необходимо. Но преди всичко притежавах това, което се нарича инстинкт на съдържателка: Способност да отгатваш, кога да се държиш злобно и кога, нежно, дипломатично отношение към трудните клиенти, талант на добра домакиня и чувство за хумор. И от както бях оставила почтения живот, исках да стана “звезда” в тази работа.

И така през лятото на 1970 г. Реших да стана не просто съдържателка, мадам, а най-голямата в Ню Йорк. Най-напред трябваше да намеря подходящо място, за да открия предприятието си. Да работиш като самотница е едно и рядко има сграда в Ню Йорк, в която да не живее проститутка, но намирането на място за публичен дом е съвсем друга история. Идеалната сграда, преди всичко, трябва да притежава блогоприятен климат: Хладен. Това значи, че управата и обслужващият персонал трябва да толерират, подпомагат и даже да укриват съдържателката, докато тя, от своя страна, им посребрява ръката.

Но това може да отиде твърде далеч, например в Йист фифтийс има такава луксозна сграда с цяла армия от готови за съдействие портиери и чистачи, които струваха на Жоржет Харкут почти 500 долара месечно, извън наема, когато тя работеше там. В източната част на Манхатън има няколко елегантни сгради, известни с това, че там толерират публичните домове, а в една от тях ги има толкова много, че я наричат “вертикалния бардак”. Тази сграда, разположена на йоркЙавеню след номер 70, публикува рекламни обявления в “Ню Йорк таймз”, че има най-добрите услуги и удобства.