- Защо извикахте мен? - Попитах аз.
- Ще бъда откровена.От начало не исках да ти предлагам това, но след като 2 пъти претърпях неуспех да продължа работата на дома, разбрах, че ти си единствената в Ню Йорк, която може да го управлява. Наблюдавах как ти израстна от дребна секретарка, която дава сеанси през обедните си часове, в една от най-добрите съдържателки в града, за по-малко от година и ти се възхищавам за това.Мисля, че си готова да поемеш работата и единственият ми въпрос е, искаш ли?
Известно беше, че предприятието на Мадлен е едно от най-големите в града. Така че ако го поемех, щях да стана кралицата на Ню Йорк. Но нямах интерес да задържам Фелипе, комуто нямах доверие, или пететажната каменна къща. Повече обичах да се разхождам от стая в стая и да надзиравам, отколкото да изкачвам по толкова стъпала на ден.
- Колко искаш за черната тетрадка и за телефонните номера? - Попитах аз.
Мадлен поиска да й се платят веднага 5000 долара, а останалите да бъдат изплатени,след като телефоните бъдат прехвърлени в моя дом. При нея, поръчките винаги идваха отвън, за това нейните момичета са “момичета за повикване”. След като поех работата на Мадлен, първата ми работа беше да реорганизирам нейната черна тетрадка така, че тя да отговаря на моята система на подреждане. В нейната терадка бяха изброени стотици клиенти, цената, която плащат, финансовото им състояние, еротичните предпочитания и отклонения и даже, понякога и техните размери. Естествено, повечето от мъжете имаха псевдоними или Мадлен им беше прикачила такива. Някои мъже бяха изброени според предпочитаните от тях напитки, като “червен етикет”, г-н “къти” или г-н “сарк”. Някои сами си бяха измислили псевдоними, като марко поло, платон, аристотел, цезар и по-обикновени като г-н бял, г-н черен или г-н кафяв.
Някои от имената, криещи се под тези псевдоними бяха наистина много известни. Тетрадката беше така натъпкана със знаменитости, че в сравнение с нея, светските хроники биха изглеждали катографика на някой шофъор на камион. Докато мен ме считаха за мадам на еврейската общност, Мадлен беше повече или по-малко известна като мадам на протестантите, така че поемайки нейната работа, аз станах сила за създаване на религиозно братство. В тетрадката й бикновено бяха вписани живите, т.е. Тези, които още активно покровителствуват публичния дом, а не само немощни старчета, които не го вдигат.
Но имаше и изключения, както открих, когато се обаждах, за да уведомя клиентите за смяната на “управлението” и преживях един-два неловки момента. Един мъж, на име Исааксон не отговори на телефона,но някакъв скърцащ глас на бабичка каза:
- Тук е госпожа Исааксон, г-н Исааксон почина преди 4 години.
Някой си г-н морис ми каза: - Дя бяхте ми се обадили преди 10 години. Вече съм на 75 и хич не го вдигам.
Един друг мъж нямаше проблеми с възрастта, но не ми беше благодарен за обаждането.
- Скъпа мадам, - с леден тон ме информира г-н Пюгави - този телефонен номер ми е от времето, когато скитах като ерген. Сега съм порядъчен и щастлив в брака семеен човек и затова не ме търсете повече у дома…Но ще ви дам служебния си номер.
На тези, които бяха отзивчиви по телефона, казвах:
- Здравейте, тук е Ксавиера Ходандер, от Холандия, на 25 години (прибавях си 2 години) и живея в прекрасен апартамент в центъра на града. Аз поех ръководенето на работата на Мадлен, защото тя ще има бебе и се оттегли от работа. Защо не минете да се видим, да изпием по едно кафе и да си побъбрим, за да видите дали ще ви допадне обстановката и ако това стане, ще се радвам да бъдете наш гост от време на време.
С клиентите на Мадлен и с моето собствено предприятие скоро - след 2 месеца - успях да възстановя вложените пари. Тетрадката беше такава златна мина, че би трябвало да я заключа във форт нокс, но тъй като ми трябваше непрекъснато за обаждане по телефона за проверяване на препоръчителните сведения за клиентите, не можех да я пазя, както би трябвало да се прави.За да покажа, колко би трябва да се пази подобна тетрадка, ще ви разкажа един неприятен случай след получаването й.
Наех момиче, ръководено от черен сутенъор. Затворих си очите в случая, защото Роберта беше завършила колеж и намирах, че това е интересен атрибут за проститутка; тя беше също чистоплътна, приятна и привлекателна като някоя “мис” на празника на царевицата в Сащ. Седмица след като Роберта постъпи при мен, получих възможност да изляза вън да вечерям без да се притеснявам, което е рядко удоволствие за една мадам. Беше петъчна вечер през лятото и работата беше относително спокойна. Оставих моята вярна другарка по стая, Корин като дежурна. Отсъствувах не повече от 2 часа, но когата се върнах, Корин ме посрещна разтревожена: