Самата мадам обикновено е твърде заета, за да се впуска в сексу ална дейност, освен в сложните и трудни сцени с “роби”, които обик новено само тя може да изпълнява. Особено сега, когато е инсталирала сложната система от телефонни линии и тетрадките за клиенти са прера ботени така, че да отговарят на всеки от различните цветове на телефоните. Например ако някой мъж иска специално мен и е готов да заплати за това по-висока такса, може и да легна с него, но той трябва да се при мири с това, че телефоните непрекъснато звънят и аз трябва да ставам за да отговарям. Понякога прекъсванията заради телефона могат приятно да го дразнят и аз със смях коментирах:
- Е, мили, поне не можеш да кажеш, че те карам да бързаш, защото ще троябва да започнем всичко отначало.
Но ако прекъсванията на сношението го дразнят неприятно и го ядосват и той каже “заеби телефоните”, успокоявам го:
- Мили, точно сега си най-добре, толкова корав, така че поохлади се, и ще започнем отново. Една от големите привилегии на мадам е, че тя може да си избере мъжа, с който иска да легне. Ако влезе някой приятен на вид, мога да го чопна за себе си. Идеалният случай, който се старая да уредя е, някой великолепен мъж да заплати “трипосочна” сцена с мен и с любимката ми. По този начин хем мога да бъда и с двамата, хем печеля повече пари. Преуспяването като мадам освен облаги носи иотговорност, както казвам на всяко момиче, което иска да влезе в професията. Едно от задълженията е да не разполагаш с времето си.
Когато момичето завърши своята смяна, то е свободно да иде на среща с приятеля или с мъжа си и да си почива, както си иска. Когато аз бях сама, вечерите в сряда и в събота ми бяха свободни дни, но ако не съм говорила цял ден с клиенти или с приятели, откачам. Когато съм много изморена и трябва да си дам почивка, отлитам за Майями,Лас Вегас или караибско море за няколко дни - ако намеря подходяща мадам да ме замести. Почти не е възможно да се намери момиче, способно да се справи с телефоните и клиентите, достатъчно заинтересовано работата да върви добре, но не и толкова амбициозно, че в твое отсъствие да се опита да ти отнеме половината от клиентелата.
Миналата година, на 4 юли, когато исках да ида в Кюрасо за по-дълга почивка, можех да избера аржентинките, които работят при мен или канадките, които наскоро бяха пристигнали от Монреал - но не можех да използувам нито едните, нито другите. Първо, по някои причини, клиентите не искат да слушат по телефона глас с испански акцент. Аз нямам лични предубеждения, но за тях, всички, които имат испански акцент, са пуерториканки. Що се отнася до канадките, зная, че предаността им към работата не отива по-далеч от бързо спечелване на няколко стотачки. Момичето, което най-после намерих, беше Ванда, преподавателка по история на изкуствата в един Ню Йоркски университет, която беше умна и практична, но единствената и амбиция в проституцията беше, да допълни законнитеси доходи с по някоя набързо спечелена стотачка и да изчезне.
Ванда е честна и работлива, но както открих при завръщането си, не достатъчно строга. Тя не беше в състояние да управлява момичетата и научих, че даже е имало юмручен бой между една аржентинка и една канадка, заради препоръките на един клиент. Освен това, тетрадките ми бяха объркани и обърнати наопаки и аз се заклех, че следващия път, когато замина някъде, ще поставя магнетофон с моя глас на телефона, макар че не обичам да постъпвам така и се старая да бъда на разположение на моите клиенти. Мадлен имаше навика да затваря в 3 часа сутринта и да откача телефоните до обяд, но много от моите хора чувствуват моя апартамент като свой втори дом и аз трябва да бъда там по 24 часа.
Най-оживено е от 11 до 4 часа сутринта. Някои даже искат да идват през обедната почивка, вместо да ходят да обядват някъде и прескачат да мен и поръчват храната да им се донесе тук. Освен това уреждам коктейли, които са сравнително спокойни до 11 часа. Нещо, което ми липсва сега, когато съм мадам, е личния контакт с мъжете. Лягането с някой мъж - по нареждане на мадам, разбира се - за половин час ме сближава с този човек и с неговите проблеми повече от всичко друго. Липсва ми и интимността сега, когато съм мадам, която се разхожда наоколо по разкошна роба, настанява хората по спалните, събира пари и понякога е рязка и строга, за да върви работата добре. Напоследък се улавям, че давам безплатни сеанси само за да почувствувам близостта на някой мъж. Така повечето вечери аз избирам най-хубавия мъж, за предпочитане около 30 години, когото не чака съпруга и комуто не е приятно да се върне сам в хотела си.