- Не забравяйте да си сложите и колан - напомняше ми той, като закачваше един пречупен кръст на ръкава ми и ми подаваше пистолет-играчка. Аз трябваше да се приготвя извън спалнята, докато той вътре се съблече и легне на леглото, гол, с лице към затворената врата. Отвън аз трябваше да думкам по вратата с юмруци - дум, дум, дум и да изрева на немски:
- Гестапо! Отворете веднага вратата! Но отговор няма. И така, аз ритам вратата и нахълтвам в стаята, за да го намеря там, легнал, хванал хуя си в ръка.
- Хер Коен? - Питам го аз заплашително. - Не, не аз съм Смит. - Казва той кротко, като се преструва, че трепери. - Не ме лъжи, ти си евреин - фердамте юде, швайнхунд! - Бам, бам и му отпарям два шамара. Дребничкият Георг целият трепери, получава ерекция и е много възбуден. Той започва да фъфли нещо за “мръсните евреи” и как се надява, че всички до един ще си получат заслуженото. - Млъквай, чифут! - Изсъсквам аз и за да бъда по-сигурна, че ми се подчинява, сядам на лицето му и го насилвам да ми прави минет. След това свалям ремъка и започвам да го пердаша, докато той стига почти до кулминация, но точно тогава той извиква да спрем. - Нека спрем до тук и да повторим всичко отначало - казва той. И ние повтаряме сцената още веднъж, и трети път, и когато той за трети път е под мен и ми прави минет, се изпразва. Бедничкият е щастлив и с удоволствие ми плаща, но всичко това ме натъжава, защото и аз съм еврейка и макар че съм била бебе по време на втората световна война, не обичам да гледам такива неща.
Друг ненормален, който е получил своята мания през войната в един лагер, е един равин, който може да върши оная работа само с момичета, които не са еврейки, и то след като го изрисуват целия с пречупени кръстове. Както всеки ненормален си има своя любима сцена, така си има и своя любима атмосфера и обстановка. Например, средният ненормален се опиянява от пълнолуние или мрачно време. Мисля, че можеш да ги предвидиш като малките сини човечета в миниатюрните европейски флюгери, показващи времето. Когато времето е лошо, те се показват. Навярно, хората, на които им се харесва да страдат по всяко време, смятат, че е особено добре това да става, когато и времето е лошо към тях. Чадърите също много заинтригуват ненормалните, понеже за тях те представляват потенциално оръдие за наказание.Те са толкова важно нещо за всеки ненормален, че най-големия магазин “мс” в манхатън, е магазин за чадъри, от където съм купила съдържанието на своята “пазарска чанта”.
Всеки добър господар има най-малко един добър комплект от окови, камшици, ремъци от нещавена кожа, белезници,вериги и изкуствени членове. Тези, които специализират изключително по тези сцени, имат много по-разнообразни и скъпи, по-изтънчени средства. Аз имам един роб, който претърсва цяла европа за средновековни окови за крака и белезници за ръце, които не оставят белези, и за извратените сцени винаги си носи своите собствени принадлежности. Същият този човек получи възможност да посети една моя сънародничка-мадам, която управлява прочут “дом за изтезания” в Ню Джърси, докато не я пипнаха, и сега експериментира в Европа някакво съвсем ново удоволствие за мазохисти, наречено “изолация в килия”.
У дома и в хага имало специална килия, където заключва своите клиенти, след като ги е оковала в железа. Понякога ги окачва да висят от тавана на ръцете си. Чувам, че работата й върви със сензационен успех. Един мой клиент-мазохист на име Ники ме заведе в магазина за чадъри през един мрачен “ненормален” ден, за да ме екипира за сеанс с роб. Джони стар, негърът-управител на магазина,който тогава също работеше и с мен като жребец, роб или господар, ми показа своята колекция от камшици и пръчки, които изпробвах на ръката си или на задника на Ники. Докато избирах, случайно погледнах към витрината и видях, че там стои добре облечен мъж и гледа като омагъосан. Даже през стъклото разпознах характерния за всички тях, кучешки поглед, който сякаш говори: “Набий ме, удари ме, моля ти се!”.
За да го подразня, плеснах още веднъж Ники по задника и камшикът издаде свистящ звук, който направо потресе зяпачът от витрината. Тогава ми дойде умната идея, че щом влагам толкова пари в новите инструменти за оковаване и измъчване, трябва да си осигуря поне един нов клиент и затова излязох и застанах до него, сякаш се любювах на изло- жените чадъри. Този ден бях облечена точно като за господарка, с черен панталон, черен пуловер с широка, обърната яка, с гладко причесана нагоре коса, и съчетанието от мен и оковите го подтикна да заговори с мен.