- Вие така хубаво си служите с камшика - каза тойс унгарски акцент. - Обзалагам се, че с него можете да направите много неща, с които да ощастливите хората.
- Ако мислите, че мога да ви ощастливя, позволете ми да опитам - отговорих аз.
- Бих бил щастлив! - Просия той - къде мога да ви намеря и кога мога да дойда?
- Елате точно в шест! - Заповядах му аз, защото на робите никога не се определя приблизително време. Те винаги са точни поради нуждата да бъдат покорни.
Връчих му картичката си, той кимна и се отдалечи. Както очаквах, зяпачът от витрината пристигна, щом удари шест, с тъжен поглед и пълен с очакване. Тази вечер опитах всички неща от моята нова “пазарска чанта”, които той хареса толкова много, че стана мой редовен посетител, докато се премести да живее в друг град, след година и половина. Мазохистът, независимо как е бил привлечен първия път, обикновено става верен роб на един господар. Случвало се е даже, да продължавам разговорите си с типове, които обичат да си правят неприлични шеги по телефона,да им напипам слабото място и да ги превърна в редовни и носещи печалба клиенти.
Способността ми да откривам ненормалните е просто свръхестествена. Мога да разпозная мазохиста при всякакви обстоятелства, често преди той самият да е разбрал това, защото мога да чета по очите така, както хиромантите четат по дланите. Това се случи на плажа в Пуерто Рико с един прочут Ню Йоркски диктор, когото ще нарека Уилям х.Робинсън, който имаше склонност към мазохизъм, но никога не я беше признавал, навярно от страх, че реалността може да го отврати, или да го накара да се пристрасти.
Робинсън носеше тъмни очила, когато ни представиха един на друг и докато стояхме и разговаряхме край водата, почувствувах някакви ненормални вибрации и го помолих да си свали очилата:
- Искам да видя очите ви, защото в очите на човека се вижда душата му - казах аз.
Без да подозира нищо, той свали очилата си и аз изведнъж казах:
- Обзалагам се, че вие сте мазохист!
Реакцията на диктора беше внезапна. Наистина бях улучила болното място. Цялото му безгрижно поведение се промени и изведнъж той започна да се бои от мен.За да спечеля пак доверието му, разказах му истината за себе си и той отново беше шокиран, но това го накара да признае шещо, което никога през живота си не беше казвал, включително на своята съпруга-еврейка. Години наред му се е присънвал един и същи сън, който започва така: “Спускам се някъде от въздуха, виждам как набирам телефонен номер на жена в черно, чието лице не мога да видя, но тя има черна коса като грива.Тя иска да дойда при нея в уречен час, но аз никога не мога да довърша телефонния номер, защото пръстите ми постоянно се изплъзватот шайбата. През цялото време зная, че тя ще се разяри, защото не съм точен и когато най-после пристигам в нейната къща с цял час закъснение, заслужил съм наказание и унижение. Жената в черно, продължава той, го кара да коленичи, но изведнъж той се озовава на някаква бягаща паътечка в луна-парк, където правиш крачка напред, а се оказваш с две крачки назад.
В обърканата логика на съня,той се намира окован, колената го болят много и когато най-после стига до жената, която седи на висока табуретка в стая, с форма на кегелбан, тя води интимни разговори по телефона с други хора, а на него крещи някакви обидни неща, смее се и го заплашва.
- Стани, робе - заповядва му тя, връзва го здраво и го бие, и в този момент, той се събужда облян в пот до своята женичка, която го обвинява, че говори на сън с любовницата си.” Робинсън ми казва, че се измъчва тайно и го обзема отчаяние. Ще продължат ли тези мазохистки кошмари, или участието му в истинска мазохистка сцена ще го освободи от кошмара му? Точно тогава погледнах часовника си и открих, че съм закъсняла за една среща, затова му казах да ме потърси следобед в стаята ми в хотела, и тогава ще се опитам да му помогна. Робинсън и аз се бяхме настанили в един и същи хотели следобед телефонът иззвъня. Той искаше да знае дали съм помислила по неговия въпрос.
- Да - казах аз и започнах да му разтягам един дълъг локум по телефона, да си представи, че е корабокрушенец, спасен от някакви голи островитянки, за които открива твърде късно, че са канибалки, които искат да го сварят и изядат. Можех да кажа със сигурност, че историята го погъделичка по слабото място, защото по телефона се чуваше тежкото му дишане.