Това започна твърде невинно, когато един човек на име Лари Лърнър се обади късно вечерта с препоръка от г-жа Мадлен Хенри. Не ми се искаше повече да работя, защото беше 3 часа сутринта. Бях затворила и си почивах на чаша плодов сок с едно момиче на име Сара, която живееше и работеше при мен. Но бях обещала на Мадлен, че ще обслужвам добре клиентите и за да удържа на думата си, позволих му да дойде. Лърнър беше пиян като свиня, когато пристигна и аз веднага съжалих, че съм го приела. Ако радарът ми работеше, както трябва в онзи момент, щях да разбера, че ще си имам неприятности с него и щях да го отпратя. Никога не съм обичала пияниците, а най-малко в 3 часа сутринта. Те са бавни при половите сношения и изобщо са много главоболни. Разбрах, че с Лърнър нормалният секс не ще бъде възможен, но не улучих “номера” му. Имаше нещо зловещо в очите му. Те гледаха ту жестоко, ту сънливо. Както вече казах, познавам много нещо по очите на човек, но онази нощ сигналите ме подведоха. Реших, че той е мазохист.
- Защо не направим нещо наистина необикновено - предложих аз - ти ще бъдеш моят роб, а аз твоята господарка и ще правиш точно това, което ти заповядам.
- Не, аз ще бъда садистът! - Каза той. - Навярно не сте разбрали, какво искам да кажа, аз ще ви командувам! Обикновено, хората не бива да се придумват да участвуват в сцени на извратеност. Можеш само да споменеш за това и да видиш как ще реагират, обратно на това, което чувствуват. Точно тогава, Лърнър беше станал съвсем пасивен, затова сметнах, че той ще играе по моята свирка, макар че настояваше Сара да гледа, а плати само за мен. В случая с Лърнър трябваше да изоставя нормалната процедура, защото беше много пиян и да приема парите му предварително. Решихме да използуваме гостната и избутахме мебелите на една страна, докато той се събличаше. След това извадих пазарската си чанта и го завързах с ремъци, връзки, белезници и т.н. Вързах му и очите, но го направих много внимателно и изобщо не го удрях. Сложихме го в средата на пода, докато сара се полюшваше на стола и го дразнеше, като му разправяше, колко смешен изглежда. Петнадесет, двадесет минути Лърнър не даваше никакви признаци на живот и изобщо беше много отегчителен роб, и за да ускорим нещата, пошушнах на Сара, че отивам в кухнята за амилнитрат, за да го възбудя по-бързо.
Тази безрасъдна постъпка беше най-лошото, което можех да направя, но тогава не знаех, че комбинация от алкохол и амилнитрат е смъртоносна. Веднага щом пъхнах амилнитрат по носа му, той се вдърви.
- Какво ми давате? - Попита той задавено. - Давам ти нещо безвредно - казах му аз - не се страхувай, вдъхни! - Но Лърнър моментално се паникъоса: - Всичко ми е черно пред очите - изрева той - пуснете ме! - Това няма да трае повече от 30 секунди - уверих го аз, но той не можеше изобщо да се успокои. Сара и аз трябваше да развържем очите и ръцете му и предполагахме, че това го е успокоило. Но грешахме. Когато той посегна ужким да вземе цигара от масичката, видях садисткия му поглед, но много късно. Преди да успея да отскоча, огромният му юмрук ми нанесе жесток удар по ченето и аз се търкулнах на пода. Този луд скочи върху мен, сграбчи дългите ми коси и започна да ме удря здравата по тила, гърдите и слабините. Беше подлудял, неистов! Сара пищеше и няколко пъти се опита да ме измъкне от ръцете му, но той я просна с един удар от карате на земята.
Тя изчезна - не знам къде, защото бях заета с опити да спася кожата си. Дивашкият побой продължи около 15 минути, от носа и устата ми течеше кръв, и беше истинско чудо, че още не бях умряла.Всяка друга жена на мое място щеше да е вече изстинала, но аз имам много твърда глава, за щастие. За да разберете, колко е твърда, ще ви кажа, че веднъж в холандия карах с велосипеда си след една кола и когато тя внезапно спря, аз излетях и се ударих в покрива и и след това паднах на земята. Когато станах и опипах главата си, тя малко ме болеше, но не беше дори одраскана. На бронята на колата имаше дълбока вдлъбнатина. След цяла вечност, телефонът милостиво иззвъня, аз го грабнах и от другия край Сара каза:
- Чакай ме там, ксавиера, идвам с полиция! Това беше за мен най-лошото, защото полиция не се вика в публичен дом! Но от друга страна не можех да оставя да бъда пребита. - Тогава Лърнър изрева: - Ще те убия! И с изписано по лицето си решение да убива, той грабна тежката масичка за кафе с месингови крачета и пристъпи към мен. В този момент, на вратата се позвъни и Лърнър остави масичката и притихна. Но все още стискаше остатъка от косата ми и заплашваше, че ще ме убие, макар че беше достатъчно разумен да се опита да си обуе долните гащета с другата ръка. Използувах момента да се отскубна от ръцете му, отворих бързо вратата и за пръв път в живота си бях щастлива, че виждам полицаи.