Те плащат колкото и да им поискаш; понякога, колкото повече им искаш, толкова по-щастливи са те; а някои от техните сцени са наистина много откачени. Ханс Кристиан Андерсен не иска секс и не иска да знае, че съм проститутка. Той иска да вярва, че съм богата, но коварна жена. С други думи, той идва в публичния дом за нещо по-различно - за фантастична приказка. Една разказвачка с въображение, за каквато мога да претендирам, може да спечели тлъста сума от този болезнен тип, като му разказва по един епизод в продължение на няколко дни. - А какво се е случило с вашия сегашен съпруг? - Иска да узнае Андерсен - каква беда му се е случила? - Нещастният човек, - казвам аз - лекарят мисли, че е ял отровен хайвер. Той е в ужасна агония и може би не ще дочака края на нощта, но когато пак дойдете утре, ще ви разкажа, какво е станало по-нататък.
Той с удоволствие ми заплаща щедра сума за половин часовия разказ, уговаря с мен среща за следващия ден и напуска. Аз винаги правя всичко възможно да разказвам на Андерсен все нови приказки, но ако не мога да се съсредоточа и да измисля достатъчно интересна, той понякога се съгласява да му повторя някоя стара и любима, каквато е моята версия на “новите дрехи на краля”. В тази приказка аз играя ролята на продавачка в ню йоркския салон на Диор, а Андерсен взема ролята на г-жа Богаташова, която си поръчва дрехи за новия сезон. Първия ден обсъждаме, какви да бъдат платовете и непременно взимаме решение, цялата колекция да бъде изработена от мачкано кадифе - той обожава мачканото кадифе и сатена.
След като това бъде решено, той плаща далеч над стандартната такса за консултацията, от която аз трябва да купя и платовете. Преди да се върне на другия ден след обед, аз пращам да ми купят за десетина долара от двата плата, и той сяда и започва да ги опипва, докато планираме как да ги ушием.
- Предпочитате платовете да бъдат изпратени в Париж, за да бъдат ушити там от Карден или Диор, или да извикаме някой от тях тук? - Питам аз клиента си. Диор е починал от няколко години, но той не знае за това. - Да дойде Диор - заповядва той. - Тези хора струват много предупреждавам го аз - Диор ще иска най-малко 700 долара за да прекоси Атлантика. - По дяволите разноските, доведете този човек тук! - Повтаря той и вади портфейла си. На другия ден, когато идва да се види с Диор, аз му разказвам много тъжна история. Самолетът се приземил на полярния кръг, в Енкъ- ридж, Аляска. - Той е закъсал в една снежна буря и сметките за телеграми, лимузини и престой в хотела растат - уведомявам го аз. Естествено той покрива всички разноски. Докато чакаме шивача да пристигне, подсказвам му, че новите дрехи ще му стоят по-добре, ако си бие няколко инжекции със силиций за напомпване на бюста.
- Това е превъзходна идея - сияе той като дете и плаща за едно убождане от двете страни на гръдния си кош с празна спринцовка. Но най-сетне дрехите са вече готови и аз подреждам невидимите гънки по него и го уверявам, че той е въплащение на шиваческото изкуство. Той урежда огромната сметка, благодари ми безброй пъти и си отива весел. Невидимите андерсенови дрехи са му стрували доста скъпо, но той плаща с радост и пак е жаден за нови истории. Но така той често е изтощавал въображението ми. Понякога трябва да му казвам:
- Хей, Кристиян, историите ми се изчерпват. Сигурен ли сте, че не искате да си легнем? - А и наистина бих искала да му дам нещо повече за тези пари, но той предпочита да бъде отведен в друг свят.
Един път поиска да го заведа на разходка и да го отвлека в буквалния смисъл. На всичкото отгоре предложи такава голяма сума за откупа си, че не можех да откажа. Заедно с един познат шофъор на ли музина намислихме да вземем Андерсен от една спирка на метрото на четиринадесета улица, където той ще чака с цвете в бутониерата си и с вестник, навит на руло, в на обяд. Но като знаех, че той обича да страда, оставих го да виси до два и половина, след това спрях червената лимузина до него, вмъкнах го на задната седалка и му нахлузих найлоново чувалче на главата. Закарахме го в един мотел извън града, където шофъорът на лимузината го пази два дена, като не му даваше нищо друго освен една картонена чашка с вода от време на време. На третия ден го пуснахме и той беше толкова доволен от отвличането си, че ни плати и един бакшиш над щедрия откуп.
При синдрома на болезненост също се използуват разни инструменти, но не за оковаване и измъчване, както при садо-мазохизма. По-често, това са сравнително безобидни инструменти като хирургически турникети, стегнати около интимните части, цигарен дим или скъпи копринени шалове. Един чудак ми плаща, за да му връзвам пълзящ морски възел около пениса и тестисите, да го развеждам из стаята като кученце, да си играя с връвчицата, докато той седи на пода, а аз - на леглото, и когато искам той да се изпразни, дръпвам изведнъж, възелът се изплъзва и той изстрелва сладкиша. Друг иска просто да седна на един стол, а той да седне срещу мен и аз да пуша цигара, издухвайки дима в лицето му, докато той си играе със себе си. Скъпите копринени шалове също са манията на президента на една от най-големите автомобилни компании в европа, когото ще нарека г-н Бигуил. Привлякох г-н Бигуил като клиент от Мадлен, която печелеше луди пари от снабдяването му с кокаин на раздути цени, който той след това използуваше за свойте нощни маскаради.