Любимата сцена на г-н Бигуил е проститутките да идват в апартамента му, да не правят нищо, а само да стоят пред един огледален параван, докато той танцува около тях и ги увива с дълги шалове. Когато този човек е в града, аз обикновено поемам само първата смяна, защото знам, че до края на ноща той ще изреди цяла армия момичета, а един път и аз не можах да му намеря достатъчно. Когато пристигнахме в апартамента му, той ни посрешна в скъпа ко- принена пижама и не се опита да се съблича и изобщо по никакъв начин да показва тялото си през следващите 2 часа, колкото обикновено трае един рунд. Но наетите момичета трябва да се съблекат, да обуят по един чифт от неговите дебели вълнени чорапи, да си обуят пак обувките с висок ток и да стоят неподвижни, докато той ги украсява. След това той накашква кокаин върху гърдите ни и върху маците и ги ближе или мирише, докато изпадне в транс и започне да ломоти нещо на неразбираема смесица от френски и своя роден език.
За момичетата става много изморително, защото с изключение на петте минути, когато ни позволява да легнем, докато той се любува на произведението си, ние сме на крак през цялото време, а с дебелите вълнени чорапи, обувките ни стискат ужасно. След 2 мъчителни, но съвсем платонически часа, той ни плаща по 200 долара, ние се обличаме и си отиваме. Г-н Бигуил винаги ме кара да стоя будна по цяла нощ и да му изпращам двойки от проститутки, и около 9 сутринта, когато би тряъвало да е изтощен от кокаина и танцуването, той ме извиква при себе си, изблъсква ме за 20 минути и си отива. През деня е на делова среща и вечерта повтаря всичко отново.
Друга голяма слабост на чудаците, които правят всичко друго но не и ебане, е борбата. “Реферът”; един ню йоркски литературен критик е издигнал тази своя слабост до изкуство. Реферът идва при мен с малко черно куфарче, от което изважда старомоден корсет с жартиери на цветя и иска да се съблека и да го сложа. Или корсетът е много тесен или аз съм напълняла, защото трябва с мъка да се натъпча в него. След това трябва да обуя мрежести чорапи и обувки с високи токове и да легна в леглото. Реферът също се съблича и ляга с мен, заедно с черното си куфарче. Отваря го и изважда от там папка, в която отначало мислех, че има снимки на мъже, които ближат жени, или на жени, които смучат мъже, но вместо това виждам цяла колекция на жени-боркини, които той нарежда по леглото. Снимките са стари, хартията е пожълтяла, и макар че ги е разглеждал стотици пъти, очите му пак светват, когато ми ги показва.
- Виж как стърчат циците на тази, виж как онази си е повдигнала дупето! Той се увлича съвсем и ние заедно обсъждаме позите при борбата на смешните жени със старомодни прически. След известно време той ги прибира внимателно и изважда друга папка, пълна с кинозвезди като София Лорен и Бриджит Бардо, както и красиви модели за реклама, като общото на всички жени е това, че носят еднакво основно облекло като корсети, жартиери или чорапи. Реферът ме моли да ги съчетая по двойки като партнъорки за борба.
- Коя може да бъде достойна съперница на другата? - Пита той сладострастно. Очевидно аз ги съчетавам като специалист, защото той от вълнение започва да скача по леглото и ме пита дали някога съм се борила със жена. При ненормалните и чудаците психическата страна е една от най-важните, затова му отговарям:
- Обичам да се боря и винаги печеля, защото съм много агресивна! Измислям някаква убедителна история за това как съм се била на плажа в Пуерто Рико с някаква англичанка-щека с червена коса и лунички, която не съм могла да търпя заради някакъв приятел.
- Хванах я за косата и започнах да я скубя и ритам, носехме се като вихрушка по плажа и даже и отскубнах едно кичурче косми от мацата. Историята наистина го гъделичка по слабото място и през цялото време докато говоря, си играя с пишката му.
- И накрая аз я направих синъо-черна от бой до припадък и победих. - Приключвам аз. А също и реферът, който се изпразва, благодари ми, облича се и си отива. Имам голям успех с маниаците на тема борба, защото съм здраво сложена и при подходящо облекло имам вид на мъжкарана. Имам също, както ми каза един от тях, отлично чувство за равновесие. И там ми е нещастието, защото Гордън Джордж не иска да се бори с никой друг освен с мен. Запознах се с Гордън Джордж преди да стана мадам и можех да отделям време за търкаляне по пода с него, но днес тази негова мания ми струва много болки, а и време. Гордън Джордж е клъощав и грозничък, но има гениален мозък и е блестящ пианист-композитор, финансов магъосник и изкусен играч на тенис.