На другия ден след обяд, на двойната спалня са Лайонел, Джони, моята квартирантка Корин и аз, и всички чакаме да започне сеансът, когато Джони започва да го увърта. Отново трудност. - Не съм съгласен на такова нещо без презерватив - инати се той. В момента нямам никакви презервативи и му казвам: - Слушай, и без това задникът ти е вече почернял, защо не станеш въглищар? Всички се хилят и той най-после се съгласява да започнем. Този път Лайнел получава наистина добро изпълнение. Той лежи на една страна, Корин пред него му прави минет, Джони зад него му вкарва и изважда краставицата си, а Лайнел през цялото време пищи, ой, ой, ой, защото първия път винаги много боли. През цялото време аз съм зад Джони и се занимавам със задника му и си мисля, колко хубаво е да нам ериш здрав и корав мъж. Накрая Лайонел е примрял от болка, но все пак е във възторг, а Джони изврътква мен и Корин безплатно, и всеки си получава това, за което си е платил. Но след 2 дни Лайнел ми се обади, за да ми каже, че неговата съпруга, една типична провинциалистка, иска да занае, защо той яде само изправен до камината.
Ако някой чудак е маниак на групови сцени, понякога е готов на всичко заради тях и може да изпадне в много опасно положение, както се случи с Ниджински, който обича да гледа балет, изпълняван от голи момичета. Когато за първи път срещнах Ниджински, бях самотница, готвеща се да стане мадам, а той беше със съвсем леко сексуално отклонение - ходеше със едно момиче и я караше да танцува пред огледалото преди да легне с нея. Случайно открих, че той живее в същата сграда, в която открих своя първи публичен дом и той стана постоянен клиент, все по-ексцентричен. Доста ме разиграваше, като ме караше да му търся момичета от неевропейски вид, ориенталки или негърки - изобщо всичко друго, но не и англосаксонки. След това настояваше да му намаля так сата като на редовен клиент. Той ми беше симпатичен; беше блестящ дизайнер-график, работещ в една рекламна агенция, но понякога ми действуваше на нервите със своите капризи.
Една петъчна вечер, когато си бях легнала, някой започна да звъни упорито на вратата и когато отворих, видях Ниджински в компанията на 2 уличници, видът на които никак не ми хареса, а той взе да ме моли да ги поканя вътре.
- Хайде де, запознай се с двете ми нови приятелки - заекна той, пиянски - те двете са много добри балерини. - Ако те са балерини, аз съм космонавт - казах му аз - лека нощ, отивам пак да си легна. Същата вечер бях изпратила едно от моите момичета вън по работа и очаквах да се върне сутринта с чек. Аз винаги осребрявам чековете и плащам на момичето, независимо дали клиентът ми прави въртели, но този път не очаквах трудности, защото клиентът беше уважаваният ректор на един университет. В 8 часа на врата се позвъни и когато отворих, видях момичето бледо като платно, треперещо и почти изпаднало в истерия. Фоайето долу е пълно с полицаи и фоторепортери - каза тя - и целият асансъор е изцапан с кръв. Вкарах я вътре, дадох и да пие кафе, сложих си очила и перука и слязох да видя каква е работата.
От портиера научих, че се е случило нещастие с Ниджински, който бил откаран в болница, в критично състояние. Когато се връщах в апартамента си, видях размазани кървави петна по стените на коридора. И до днес тези белези личат. Няколко дни по-късно, когато животът му беше вече вън от опас ност, реших да посетя приятеля си в болницата, за да видя как е и какво му се е случило. Той ми разказа, че когато влезли в неговия апартамент, той поискал от момичетата да се съблекат и да потанцуват балет, но те отказали и поискали да свършат работата по-бързо и да вземат парите.
- Я не се будалкай с нас - казали му те - ако ебеш, еби и ни дай по 100 долара. Пияният Ниджински им предложил чек, защото нямал достатъчно пари в себе си. А правилата на професията са такива, че момичетата не приемат чекове. Една уличница не може да иде да осребри чек и за това, когато започнал да пише чека, те се вбесили, грабнали един кухненски нож и го погнали. Двете заедно го притиснали, напъхали кърпа в устата му, вързали му очите. След това счупили една бутилка и с назъбения край му нарязали лицето, отчупили крака на салонната масичка и с него започнали да го бият жестоко. Ритали го навсякъде по тялото и в сла бините и накрая го наръгали с кухненския нож на няколко места - и до днес той има грозни белези по гърдите, корема и гърлото си. Когато изгубил съзнание, те избягали но преди това обрали всичко ценно, което можели да носят със себе си. За щастие, той дошъл на себе си и се повлякъл по коридора и последното нещо, което помни било, че натиснал копчето на асансъора с брадичката си, преди да се строполи през отворената му врата.