Един агент от пътническо бюро, който ми изпращаше клиенти, искаше да му давам момичета безплатно. Никога не съм се лъгала да дам някому безплатно само защото ми изпраща клиенти. Ако започнеш да правиш така, всеки ще иска безплатно връткане в замяна на това, че праща нови клиенти, снежната топка се превръща в лавина и скоро започваш да се връткаш с всеки безплатно. Пътническият агент се опита да придаде делови характер на предложението си. Изтъкна, че за всеки 10 билета, които продава за Европа, получава един безплатно за себе си. Казах му, че много съжалявам, но не мога да се меря с поощренията, давани от въздушните линии. И все пак по Коледа, когато моите най-щедри клиенти се отбиват при мен, аз сама им давам по един безплатен сеанс, нещо като празничен подарък.
Миналата Коледа сметнах, че моментът е подходящ да изпратя по една изработена с вкус картичка на клиентите си и в същото време да им напомня за себе си и да им дам новия си адрес. След Коледа ми се обадиха доста мъже, които ми благодариха за това. И така, това е историята на моите приходи и разходи като най-голямата мадам на Ню Йорк. Мисля, че това доказва, че моята работа може да бъде легална и че жени като мен биха могли да допринесат много за изграждането на това, което кметът Линдси нарича “град на удоволствията”, а градът и държавата биха могли да извлекат приходи от данъци и позволителни за работа, които сега плашам всъщност на мошеници-полицаи и на политически лидери.
Глава 13
Не смесвай работата и удоволствието
От най-древни времена, нито едно правителство не е премахнало проституцията, защото мъжете имат нужда от нея. Доказателство за това е, че моите най-добри клиенти са представители на най-издигнатите слоеве от правителствените и делови кръгове и поддържат моята работа, независисмо от това, че полицията ме тормози и че трябва често да си сменям адреса. Зле възпитаните, крадливи, агресивни уличници са друго нещо, разбирам това, но тези, които си седят тихо у дома и използуват телефоните, без да се предлагат по улиците и хотелите, трябва да получат разрешение, и даже да се поощряват да вършат нашата работа по деликатния, хигиеничен и възпитан начин, по който аз я върша.
Старата поговорка “да не се смесва работата с удоволствието” не винаги важи за бизнеса на удоволствията. Ако не влагах сърце в работата си или ако не се влюбвах отвреме-навреме, би трябвало да полудея. Например, през самотната Коледа след като Карл ме напусна, бях в Майями, като гостенка в дома на едно известно Ню Йоркско леке, Денис Тейлър и проклетата му жена - шведка. След като тя заспиваше нощем, той идваше в моята стая и правеше любов с мен до зори. Но аз имах нужда от някого само за себе си, с когото да прекарвам празниците, мъж, който да ме придружава по гости и по частни клубове. Една вечер отидох с компания в клуба Палм Бей, където беше доста претъпкано, но весело. Макар че домакините се стараеха да ме включат в разговорите и танцуването, чувствувах се много самотна. Отвреме-навреме правех по една разузнавателна обиколка из стаите, но всички привлекателни мъже бяха заети.
Към края на вечерта, когато седях сама на бара с чаша портокалов сок в ръка, шумната тълпа около мен се разтвори като галилейското море и оттам се появи един от най-великолепните мъже, който бях виждала в Майями - сам. Той беше така ослепителен, че можеше да бъде класическа илюстрация на любовник в изданията на “Космополит”. Безупречният бял костюм подчертаваше равномерния му загар, а лицето му беше увенчано с черни коси, подстригани в римски стил и контешки дълги. Навярно беше към четиридесетте. Очите му имаха изражение на изгубен странник. Когато мъжът се приближи до мен, очите ни се срещнаха и ние неволно докоснахме ръцете си. Аз заговорих първа:
- И вие ли сте самотен като мен?
- Като че ли да - отговори той, за моя най-голяма радост - и не бих се отказал от очарователна женска компания.
Без никаква съпротива от моя страна, той ме хвана под ръка и ме изведе от клуба, качи ме на такси и ме заведе в една дискотека, където се смяхме, танцувахме и си говорихме на немски до около 3 часа сутринта. Името му беше Пол Линдфелд, той беше прочут Ню Йоркски дизайнер на бижута, от немско-еврейски произход, наскоро разведен. Когато танците приключиха, той ме заведе в жокейския клуб, където беше отседнал, и без много думи се мушнахме в неговото легло. Ние така се нахвърлихме един върху друг и така се разстрастихме, че хората от съседната стая започнаха да се оплакват и да чукат по стената. Но ние не им обърнахме никакво внимание. Преди да заспим изтощени, почувствувах, че бих могла сериозно да се влюбя в този човек и че преди отношенията ни да се задълбочат още повече, трябва да му кажа коя съм и с какво се занимавам.